Износът на ток за Турция не е обвързан със строежа на "Горна Арда"

Г-н Паскалев, какви бяха основните цели, които си бяхте поставил за заседанието на смесената българо-турска комисия?

На всички заседания на смесените комитети се обсъждат глобални въпроси и се начертават стратегическите направления за взаимодействие. В крайна сметка, специализираните комисии реализират това, за което са се споразумели на достатъчно високо политическо ниво съответните представители на страните.

От тази гледна точка, искахме да коментираме няколко съществени неща. От една страна, въпросът с изпълнението на договора за износ на електроенергия. Както добре знаете, той се изпълнява и има перспективи за неговото развитие.

Втория въпрос бе свързан с разрешаването на общи транспортни и съобщителни проблеми. Искахме да получим принципната подкрепа на Турция за реализацията на линия за превоз на пътници Истанбул-Пловдив-София-Белград - респективно Мюнхен и Любляна, и постигнахме съгласие. Следващото, което искахме и успяхме да разрешим, бе в областта на морския транспорт и взаимоотношенията между турските власти и нашите моряци, свързани с техните паспортни проблеми. Съществена тема, свързана с подписването на принципна спогодба в областта на съобщенията, също бе разисквана и бе постигнато съгласие.

Поставихме и въпроса за увеличаване на номенклатурата и количеството на селскостопанските стоки, които се разменят между двете страни, но турската нямаше готовност да разисква. Ние имаме интерес в точно определени области, които ясно очертахме. Въпросът ще бъде обсъден в края на февруари, когато ще се проведе заседание в Истанбул. Говорихме и за сътрудничество в областта на туризма - обмяна на групи и съдействие между туристическите агенции.

Естествено, няма да изключа и възможността за изграждането на "Горна Арда", но той бе обсъждан само между двамата ръководители на делегациите на смесения комитет (б.ред. Костадин Паскалев и турския вицепремиер Месут Йълмаз), а не на официално заседание.

В общ план бяха дискутирани проектите за петролопроводите Баку- Джейхан, Бургас- Александрополис и Бургас- Вльора. Беше поставен акцент върху възможността Турция да реализира по обратния път газ за Западна Европа. Но това е една далечна перспектива и не е въпрос на утрешния ден.

Не дискутирахте ли въпроса за транзитиране на по-големи количества газ през България за Турция?

Той не стои, защото е решен. Затова и турската страна постави въпроса от друга гледна точка. Нашият отговор бе категоричен - ние сме заинтересовани да събираме транзитни такси за газ, независимо в каква посока се осъществява транзитът. Затова подкрепяме всякакви проекти, като си даваме сметка, че те ще се осъществяват в перспектива.

Как трябва да се разбира формулировката, че предстои да се прецени икономическата целесъобразност на проектите, свързани с "Горна Арда"?

Българската страна постави въпроса за изграждането на инфраструктурни проекти в друг аспект. Досега разговорите се водеха на политическо ниво, а ние искаме те да се икономизират. Първо трябва да има икономически анализ за ползата от един конкретен проект. Второ - да има един много сериозен анализ на правната рамка на страната и с оглед на новите нормативни документи, които ще влязат в сила преди реализацията на проекта - говоря за наредбите за производство, разпределение и потребление в областта на енергетиката, които имат съществено значение за целесъобразността на проекта. Както и конкретните правни факти, ако говорим за случая "Горна Арда". Трябва да се създадат и смесени комитети по реализацията на всеки един от проектите. Подобни големи проекти не се осъществяват в рамките на една-две години и трябва да има много ясна и последователна политическа воля и икономически мотиви, за да бъдат осъществени. В случая става дума точно за това. В доклада, който предложихме на Министерския съвет за "Горна Арда", много ясно бе дефиниран фактът, че България още не е определила своята позиция по двата проекта - от една страна, разделянето на автомагистрала Марица от каскадата, а от друга, дали "Горна Арда" обхваща само язовирите и централите, които трябва да се строят там, или се апортира и долна Арда. Тези въпроси не са предварително решени.

Има ли вариант натрупаните въпроси да се разрешат до средата на февруари?

Надявам се. Още повече, че турската страна прие, че трябва да поставим нещата на икономическа основа. Стана ясно, че България има основание да раздели изпълнението и финансирането на проекта. След като турските фирми - с оглед на финансовата криза, не са в състояние да заделят необходимия финансов ресурс, за да станат инвеститор в България. В такъв случай нашата страна, водена от желанието да реализира проекта, търси стратегически инвеститор.

Възможно ли е при преценката на икономическата целесъобразност да се стигне до промяна на цената на тока?

Има нещо погрешно във формирането на публичното съзнание за споразумението ни с Турция. Там е записано, че двете страни са заинтересовани от реализацията на двата проекта - износ на електроенергия и изграждане на инфраструктура в България, но те не са свързани на бартерна основа, както се говори в публичното пространство. Няма износ на ток срещу инфраструктура. Именно за това ние търсим инвеститор.

Доколко е окончателно мястото на "Енел" като инвеститор в проекта "Горна Арда"?

Нищо не е окончателно. Аз се надявам, че ще успеем да подпишем в рамките на този месец меморандум с "Енел", който повтаря това, за което говорих досега - анализ на икономическата целесъобразност, анализ на регулаторната рамка в България, възможности за създаване на консорциум за финансиране и намиране на подходящи изпълнители.

Какви са основните проблеми на контролно-пропускателните пунктове между България и Турция?

Мисля, че турската страна имаше много ясна позиция не толкова за контролно-пропускателните пунктове, а по-скоро за облекчаване на положението с размера на пътните такси, които се плащат от техните превозвачи. България ще направи бързо своя анализ, но е факт, че у нас пътните такси са много високи. Това предпоставя заобикалянето на страната ни като транспортен коридор, а затова има две възможности. Едната е ро-ро превозите от Истанбул до Триест, а другата е по шосейните пътища през Игнатия и Македония, и Югославия към Западна Европа. Ние сме заинтересовани да постигнем баланс, който е свързан с много внимателна преценка на намаляване на таксите и увеличаване на транспортния поток.

Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция започва от 2003 година. Не се заблуждаваме, че ще можем да решим още днес проблемите с контролно-пропускателните пунктове. Ясно е обаче, че задължително трябва да изградим необходимата инфраструктура, за да стане Малко Търново един добър контролно- пропускателен пункт. Трябва да се увеличат възможностите за достъп на превозвачи от Турция към България и обратно.

Ще бъде ли подкрепена от ЕС програмата за трансгранично сътрудничество с Турция?

Да. Вече са проведени разговори с Европейската комисия. В нейните планове са залегнали съответното подпомагане на трансграничното сътрудничество за следващата година между двете страни. Тук говорим за контролно-пропускателния пункт Лесово.

Какви са проблемите пред увеличаване на контролно-пропускателните пунктове с Гърция?

Аз бих казал, че е необходима обща политическа воля между ръководствата на най-високо ниво на двете страни. Ясно е, че България е почти готова с реализацията на своята част от пътя от Гоце Делчев към Драма. Гърция обаче още не е готова. Трябва да кажа съвсем определено, че местните и регионалните власти в Северна Гърция много сериозно лобират за реализацията на проектите.

Споделяне
Още от Бизнес

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?