Изолацията на Арафат не допринася за мирния процес

По време на визитата си в Ерусалим от 10 до 14 март заместник-министърът на външните работи Иван Петков е предложил домакинството на България за евентуални преговори между израелските и палестинските власти. Петков съобщи това на брифинг днес във външно министерство. Той уточни, че все още няма отговор от двете страни по българското предложение. Българската позиция е била изразена в Ерусалим и пред американския посланик там. По този повод Георги Коритаров разговаря със заместник-министъра на външните работи Иван Петков.

Какви са аргументите да предложите България да е домакин на палестинско -израелски мирни преговори?

Ние изхождаме от това, че България има умерена и балансирана позиция. Ние сме в добри връзки с двете страни - с Израел, и с палестинската автономна власт. Считаме, че България би била добро място за една среща като вариант, като алтернатива, като възможност да се търси изход от тази сложна ситуация, която се наблюдава в момента. Като непостоянен член на Съвета за сигурност се стараем да бъдем максимално активни в тази насока и затова тази идея, която не е нова, просто тя засега не може да се осъществи, тъй като обстановката е много тежка, но ние не изключваме възможността, когато нещата се стабилизират в едни по-спокойни времена и това да стане.

Кого запознахте с тази идея?

Ние сме запознали и двете страни.

А имате ли впечатления за тяхна реакция?

Имам. Съображенията са, че на този етап в тази обстановка това би станало трудно, тъй като лидерите на двете страни предпочитат да са на място там в района, защото обстановката се развива страшно динамично и не могат да си позволят да пътуват до по-далечни места.

А ако бъдем по-конкретни означава ли, че България отправя покана тук да дойдат израелският министър-председател Ариел Шарон и лидера на палестинската автономна власт Ясер Арафат. За такъв формат ли става дума?

Ние отправяме поканата по принцип към двете страни, а те вече могат да се разберат и да решат на какво ниво би могла да стане такава среща. От тях зависи. Ние не можем предварително да определим нивото и участниците.

А България предлага само домакинство или лансира и своя формула?

Ние предлагаме нашата територия като място, където могат да се проведат такива разговори. Без да се намесваме и да предлагаме някакви съображения по самата същина и т.н. Това, което защитаваме като консенсусна позиция с всички членове.

Каква е по -конкретно за българската визия за този конфликт? Какви са българските прогнози?

Прогнози е много сложно да се дават, защото обстановката се мени непрекъснато. Ние призоваваме двете страни едновременно да предприемат мерки. Към Израел това означава да изтегли незабавно войските си от териториите, а към Палестина, към ръководството - да направи възможното за прекратяването терористичните самоубийствени атентати.

Една от спецификите на този конфликт е практическата блокада и до голяма степен делегитимация на Ясер Арафат като лидер на палестинците, а израелската външна политика и е построена върху тезите, че Арафат не може да контролира всички тенденции сред палестинските организации, особено екстремистките фактори. Има ли България своя позиция по тази теза?

Имаме позиция и по тази теза. Тезата е, че изолирането на Ясер Арафат не допринася за търсенето на решение на конфликта. Смятаме, че на него трябва да му се даде свобода, пълен достъп до него и възможност да контролира положението не в този вид, който е сега.

В този контекст каква роля би играла България в Съвета за сигурност на ООН, където е непостоянен член?

Ние знаем нашата позиция и правим възможното тя да се реализира. Тя между другото е консенсусна позиция, както ви казах и има подкрепата на другите членки на Съвета за сигурност и в тази насока ще действаме занапред.

А ще направите ли стъпка към това другите страни-членки на Съвета за сигурност също да дадат подкрепа за българската идея за домакинство на такава среща?

Засега не, защото, за да се реализира тези идея, ще трябва съгласието на двете страни. Ние работим главно с тях.

Но в момента е в ход подготовка вероятно за срещата, тоест не е една абстрактна идея, а нещо, което се подготвя за практическа реализация?

Засега чакаме отговор от страните. Иначе имаме готовност, но по принцип важното е те какво ще кажат. Двете страни.

Има ли според вас начин да бъдат изолирани екстремистите? Например Хамаз, мъчениците на Ал Акса, които на практика се възползват от тази ситуация и черпят аргументи за своя екстремизъм?

Ами вижте сега, ако умерените сили успеят да наложат една сериозна позиция с помощта на международната общност, която да предвижда спиране на огъня и започване на преговори, мисля, че това ще се отрази благоприятно и ще застави всички участници в тая драма да действат отговорно.

Неотдавна един от политическите лидери на Хамаз, с когото разговарях, Осам Махмдум, каза, че в момента всички палестински сили действат координирано. Според българското разбиране Ясер Арафат основен координатор на тази активност на палестинците ли е в момента?

Не, ние считаме, че Арафат е основна фигура, която трябва да участва в преговорите и без него на този етап не би могло да се постигне някакъв сериозен пробив в преговорите.

Има ли основание да се търсят прилики между това, което се случва днес в близкия Изток и онова, което се случи миналата година в Чечня?

Много ми е сложна да отговоря на този въпрос. Рисковано е да се правят аналогии.