Изпитите след VІІ клас, с които се кандидатства за гимназия, ще бъдат променени. Намерението на Министерството на образованието и науката е те вече да не са само по български език и литература и по математика, а да включват въпроси и от други предмети. Освен това ще бъдат преработени така, че да проверяват уменията на учениците, а не заучени знания.
Промените ще влязат в сила евентуално от учебната 2022/2023 г. Ако това се случи, първите ученици, които ще държат новите интегрални тестове, ще са сегашните четвъртокласници.
Това стана ясно от изказване на министъра на образованието Красимир Вълчев в четвъртък. От доста време той и други представители на ръководството на ведомството говорят, че трябва да се промени начинът на преподаване в училище и децата да придобиват умения, а не да трябва да заучават уроците. Мнението на министъра и на заместниците му е, че това може да стане основно чрез промяна на изпитите от т. нар. външно оценяване, от които част са и препитванията след VІІ клас.
Преди няколко дни Вълчев коментира, че се предвижда от 2023 г. тестовете след VІІ клас да са интегрални. Този математика може да включва и въпроси от природните науки, а този по български език и литература - и от обществените.
"Имаме намерение да предложим интегрален изпит в седми клас от 2022/2023 учебна година, но е необходима добра комуникация с учителите и родителите", обясни министърът в четвъртък, без да дава много подробности.
Според него включването на въпроси и от други предмети не се прави заради учителите по природни и обществени науки, а за да придобият учениците "хармоничен микс от знания, умения и компетентности". "Всеки изпит и този преход, който се опитваме да направим към компетентностния подход, предполага да има по-малко заучаване, наизустяване, правим и промени в учебните програми по природни науки и по география", каза още Вълчев.
От думите му се разбра, че въпросите в тестовете трябва да приличат повече на тези в международното изследване PISA т.е. да наподобяват тест за интелигентност. Резултатите на българските ученици от това изследване не са много добри, а едно от обясненията е именно наблягането на наизустяването на знания в българските училища.
"Много ми се иска да успеем да мерим формираната интелигентност на учениците в резултат на натрупването на знания, но не на конкретни знания, а в резултат на това, че сме успели да ги направим четящи хора, и по този начин - те ще бъдат знаещи и можещи", заяви образователният министър.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Мисля, че "проблемът с компетентностите", които са новият образователен хит, не е ясен. Компетентностите не се научават от четене на книги, а от мислене, решаване на нестандартни задачи, проблеми, мистерии, проекти, логически задачи и всякакви интелектуални игри т.н. Интелигентността не е еднаква у всички. Според американско проучване голямата част от хората имат традиционно мислене, което се опира на заучени схеми, модели, теории, и много малък процент хора имат нестандартно, креативно мислене. Под компетентности трябва да се разбира отсяването на чистата теория за сметка на приложимата. Приложимостта на знанията трябва да е критерий за интелигентност в 21 век.