Изплува и версията за конкурентни бизнес интереси около убийството на Кюлев

Припокриване на интересите на убития Емил Кюлев във финансовата сфера и туризма с една от организираните престъпни групировки, обявени от МВР, е една от версиите за покушението срещу банкера в сряда, са потвърдили разследващите престъплението пред БНР.

Преди седмица, при обявяването на масираните проверки срещу сенчестия бизнес, ръководството на МВР посочи групировките ВИС, СИК и ТИМ.

Всички хотели на ВАИ холдинг (бивша ВИС) на застреляния през август Георги Илиев са били ипотекирани в ДЗИ Банк, научи Mediapool от информирани източници.

Междувременно в четвъртък по обед е бил открит куфар с боеприпаси и изоставени дрехи на 500 метра от мястото на убийството на Кюлев на бул. “България”. Сигналът е подаден от гражданин, открил вещите под ремаркето си.

Заинтересовани против европейските правила в застраховането

Президентът Георги Първанов заяви преди началото на Съвета за координация на борбата с престъпността, че убийството на Емил Кюлев е акт на атака срещу идеята за успех, основан на спазването на правилата. “Стои въпросът кой е заинтересован от това да не се допускат европейските норми в бизнеса и в частност - в застрахователния бизнес”.

По думите на държавния глава, убитият бизнесмен бе възприел европейските правила в застраховането.

Никой освен Филчев не защитил тезата за политическо убийство

Въпреки изявленията от предишния ден, че зад убийството стоят кръгове, които целят дестабилизация на държавността и възпрепятстване на членството ни в ЕС, на заседанието при президента никой, освен главния прокурор Никола Филчев не е защитил идеята за политически мотиви в покушението срещу банкера. Това обаче остава една от четирите версии, по които се работи. Останалите са свързани с бизнеса на Кюлев.

Президентът рязко се разграничи от тезата за политическо убийство, както и министър Петков, обясни на излизане от президентството лидерът на ДСБ Иван Костов.

Също като премиера и вътрешния министър, Първанов вижда в съвпадението на убийството с мониторинговия доклад на Европейската комисия знак, че организираната престъпност няма да се спре пред нищо на финалния етап от придвижването ни към ЕС.

Групировките да бъдат притиснати с цялата мощ на държавата

Държавният глава бе категоричен, че групировките трябва да бъдат притиснати незабавно, с целия ресурс и цялата държавна мощ. “Обществото ни е в правото да очаква бързи резултати, да види, че ще има радикална промяна в действията на правозащитните органи”.

Първанов настоя за отговор от страна на министрите и най-вече от министъра на финансите Пламен Орешарски дали институциите са в състояние да свият икономическата територия на организираната престъпност. “Очаквам отговор на въпроса какво сме направили, за да можем да проверим всичко, свързано с фирмите, с данъците и с дейността на тези престъпни групировки”, подчерта президента.

След заседанието финансовият министър отказа коментар като обясни, че такива проверки се извършват вече месец и половина.

Очакват се по-тежки провокации срещу държавата

Може би ще трябва да очакваме по-тежки провокации срещу държавата и обществото, заяви в началото на заседанието Първанов. За съжаление, не изключвам възможността за нови провокации, потвърди и министър Румен Петков. Той обаче бе категоричен, че макар да не е в най-блестящо състояние, вътрешното ведомство е в състояние да се справи с организираната престъпност. По думите му това е въпрос на контрол, стриктно изпълнение на начертаните мерки и ефективно взаимодействие между институциите.

Идеята за вкарване на армията отпадна?

В същото време министър Петков влезе в противоречие със своя заместник Камен Пенков, който по-рано през деня заяви пред бТВ, че МВР ще иска съдействието на армията за осъществяване на мерките срещу престъпността.

Петков определи идеята като “доста оригинална” и уточни, че армията в никакъв случай не може да бъде използвана.

“По конституция и по закон Българската армия не може да участва в подобни операции по залавяне на престъпници и т.н. Няма такова решение нито на правителството, нито на Народното събрание”, коментира преди това министър Близнаков.

Началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев обаче каза, че ако са изчерпани ресурсите на МВР, то армията е готова да окаже помощ. “Армията има сериозни възможности и това е една от основните мисии на всички армии в Алианса”, коментира Колев.

Според зам.-министър Камен Пенков въпросът е разискван в сряда вечерта между представители на вътрешното и военното министерство.

По този повод анализатор на ББС коментира, че не е ясно как биха погледнали на евентуална намеса на армията партньорите на България в НАТО и Европейския съюз.

Говорителят на министерството на отбраната Владислав Прелезов заяви, че не е прието войската да участва с отделни формировия в борбата срещу престъпността, защото това може да стане повод за обвинение в намеса във вътрешния ред на една демократична страна.

Предложението за участие на армията беше определено като крайно неадекватно, обясни след заседанието и лидерът на ДСБ Иван Костов. По думите му това са панически действия, които са крайно неуместни.

Президентът поиска промени в конституцията и снемане на имунитетите

Костов изрази задоволство от повдигнатата от президента Първанов теза за сваляне на всички имунитети и необходимостта от конституционни промени във връзка със съдебната реформа – нещо, за което ДСБ отдавна настоява.

“Свалянето на всички имунитети не само ще доведе до реално равенство на всички граждани преда закона, но и ще демонстрира волята ни никой да не стои над правосъдието”, мотивира се в изявлението си пред съвета за координация на борбата с престъпността Георги Първанов. Това щяло да бъде добър знак и към европейските партньори.

По думите на Първанов, с предстоящите промени в основния закон е необходимо да се уреди и конституционното място на дознанието, както и да се потърсят други изменения, които да направят съдебната система по-прозрачна и по-отговорна пред обществото.