Израел трябва да прояви политически кураж и да направи отстъпки

В Близкия изток цари абсолютна безпомощност, политическа агония и дълбока депресия. Главните действащи лица в изтощителната мини-война остават в плен на догмите и са сякаш парализирани. Тъй като палестинският лидер Ясер Арафат фактически се намира под домашен арест, той е парализиран в буквалния смисъл на думата. Отдавна позициите не са изглеждали толкова втвърдени, както това се наблюдава в момента. Никой не е в състояние да спре спиралата на насилието или най-малкото да прояви желание за това.

Конфликтите неминуемо се изострят, когато политиката претърпи провал и дипломатическите усилия не са нищо повече от формални. Една година след като Ариел Шарон зае премиерския пост, районът преживява нова кървава баня. По ирония на съдбата ястребът от блока Ликуд привлече на своя страна избирателите с призивите за сигурност и стабилност, след като съперникът му Ехуд Барак се провали със своя мирен курс.

Нищо не излезе обаче от обещанията на Шарон, днес той е изправен пред купчина развалини. Политиката на твърдата ръка не даде очаквания ефект. Насилието предизвика вълна от отмъщение, конфликтът се изостри и обстановката се нажежи до такава степен, че вече не се поддава на контрол. Мнозинството израелци все още подкрепят Шарон, най-вече поради липсата на алтернатива. Въпреки всичко обаче расте броят на хората, които са разочаровани от политиката, лишена от всякаква перспектива и цел. Израелското правителство заложи на тактиката да притисне и постави натясно палестинското ръководство, в това отношение тактиката наистина се оказа успешна.

Вместо да отслаби обаче позициите на Арафат, да го превърне в маловажен фактор и да доведе до международната му изолация, тактиката даде противоположния ефект. САЩ не позволиха той да падне, на Запад се шири недоволство.

Дори вътре в Израел расте натискът върху Шарон. Съперникът му Бенямин Нетаняху създава брожение в лагера на десницата. Сред средния ешалон в армията назрява бунт срещу операциите в автономните области. Кабинетът на националното единство на Шарон изпитва въздействието на центробежните сили, които се наблюдават в израелското общество: като се започне от ултраортодоксалните поддръжници на твърдата линия и се стигне до външния министър Шимон Перес, единствения, който всячески се опитва да поддържа диалога с палестинците. Досега той предотвратяваше евентуалното оттегляне на Партията на труда, воден от желанието да не допусне колапс на правителството и да не проиграе минималната възможност за постигането на мир.

Времето на коалицията обаче изтича, съперникът, популярният бивш премиер Нетаняху, вече диша във врата на Шарон, а палестинците изобщо не възнамеряват да угасят пожара на интифадата. Точно обратното, те смятат "политиката на булдозери" на Израел за доказателство, че самите те следват вярна тактика. Атентатите срещу военните постове на окупационната сила и еврейските селища в автономните райони сложиха началото на нова фаза в "освободителната война", която предизвиква по-малко спорове от атентатите в Израел, дело на самоубийци.

Ако Шарон не иска мандатът му да влезе в аналите на окървавената история като кървав период, той трябва да действа бързо. Като прекрати домашния арест на Арафат и с това даде знак на поддръжниците на мира в палестинския лагер, мотивира разочарованите посредници в конфликта и ги подтикне отново да се ангажират. Така той би могъл да прегради тлеещия пожар на насилието. Във всяко отношение той е в позицията на по-силния, ето защо би могъл да си позволи да направи отстъпки. За целта обаче ще трябва да надскочи собствената си сянка. Това ще рече, че накиченият с ордени бивш генерал трябва да прояви политически кураж.

По БТА