Израелско-палестинската спирала на гнева

Всеки, който реши да хвърли еднотонна бомба в сърцето на гъсто населен район, за да покоси само един убиец, несъмнено е твърде разгневен от атаките срещу израелски цивилни и твърде разстроен от начина, по който се води тази война. И наистина израелските отбранителни сили никога не са били по-разгневени - в нито една предишна война. Ето защо когато местонахождението на лидера на военното крило на Хамас става известно, те вземат решение да не го оставят да се изплъзне, независимо от последиците.

В сегашната конфронтация военновъздушните сили на Израел са използвали само веднъж досега еднотонна бомба. Тогава също бе дадена воля на натрупан гняв. Мишена бе Махмуд Абу Хануд, лидер на Хамас и главен убиец. Експерти от израелските ВВС казаха, че именно тази бомба трябва да се използва, защото при такъв действително рядък шанс в действие трябва да бъде пуснат изтребител Ф-16, тъй като той може да пренася по-тежки бомби от обикновен реактивен изтребител. Резултатът в този случай беше, че набелязаният човек оцеля, а 11 палестински политически агитатори загинаха, когато улучената сграда се срути.

Сега решението бе взето въз основа на мнение на експерти по военновъздушни операции - като че ли ставаше въпрос просто за техническо решение. Беше забравено отдавнашното предупреждение да не се повтаря грешката от операцията Гроздовете на гнева в Ливан през 1996 г., когато бяха убити 100 цивилни. Инцидентът в Газа повдигна сериозни въпроси за процеса на изготвяне на тактика при война. Бе взето важно решение, при което единственият активно и пряко замесен човек бе премиерът.

Както е ставало и преди, обяснението, което получаваме, е : "неочаквано ни се удаде рядка възможност". Министърът на отбраната Бенямин Бен Елиезер бе в Англия. Той не взе пряко участие в решенията, но получи доклад от военния си секретар Майк Херцог. Преди да замине, министърът постави условия, които имаха за цел да подсигурят опразването на района от цивилни. Той даде окончателно съгласие за операцията, докато се отправяше към самолета, който щеше да го върне в Израел.

Разузнаването го информира, че единствените хора, живеещи в близост до Салах Шехаде - който има три жени - са двама души, за които се смята, че са терористи. Информацията бе невярна и пилотите бяха подведени. Причината за тази грешка трябва да бъде разследвана. Втората грешка е в техническата преценка, според която страничните поражения трябваше да бъдат минимални, въпреки мощността на бомбата. Опитът от миналото не оправдава подобно заключение. Според някои отделът за операции се колебаел още от самото начало. Други смятат, че след като Шехаде е възнамерявал да извърши голяма терористична атака, няма причина да се съжалява за решението той да бъде атакуван.

Отговорът на отправената срещу Израел критика е объркан поради прокарваната от него аналогия с действията на палестинските убийци, които не трепват, отнемайки живота както на невръстни деца, така и на възрастни хора. Те умишлено се прицелват в цивилни, най-вече в деца, казва Израел, докато ние изпадаме в ситуация, в която по-скоро не ни интересува дали ранените са палестински цивилни.

Въпреки това трябва да стане ясно, че смъртоносното поведение на палестинците не оправдава равнодушно отношение към убийствата на палестниски деца, дори и те да не са умишлени. В миналото всички предложения за детониране на коли-бомби в палестинските градове като ответни мерки бяха отхвърлени. Освен това има растящо противоречие между равнодушието към цивилните жертвите и един друг подход, възприет от израелските отбранителни сили, според който отношението към палестинското цивилно население ще повлияе на изхода от кампанията и бъдещите отношения между двата народа.

Депресиращото заключение - че Израел и палестинците са въвлечени в спирала на влошаване на отношенията, която ги отдалечава от политическо решаване на конфликта - идва от наслагващия се ефект от събитията, а не само от скандала около ликвидирането на Салах Шехаде. Нито пък става въпрос за преговори за временно споразумение, които били осуетени от атаката в Газа. Слуховете, че палестинската автономна власт е била на път да постигне споразумение с Хамас за спиране на огъня, са също странни. И преди сме чували за безброй такива споразумения.

Угнетяваща е мисълта, че терористичните действия и ответните реакции ще се ожесточат. Истина е, че палестинците до момента не са успели да организарт мега-атака. Сега, след две големи операции на израелските отбранителни сили, двете страни са като пътници в кола без шофьор, която никой не може да спре.

По БТА