Изстрелите на Балканите правят история

Смъртта на Джинджич вещае мрачно бъдеще за Сърбия, пише в редакционен коментар "Файнаншъл Таймс". Сега ще бъде много важно да се осигури стабилна приемственост, да се дадат уверения на Черна гора, че линията няма да бъде променяна, да не се влошават отношенията с Косово. Европейският съюз и САЩ могат да помогнат, като препотвърдят политическата си подкрепа за Балканите, като поддържат военното си присъствие и като не се скъпят за изключително необходимата икономическа помощ, посочва "Файнаншъл Таймс".

В авторски коментар в същия вестник бившият американски заместник-министър на финансите Марк Медиш пише, че Западът може да продължи да пренебрегва Балканите, но това ще е за негова сметка. Смъртта на Зоран Джинджич е напомняне, че следвоенното възстановяване е дълъг и често опасен процес. Стабилността в Югоизточна Европа е постижима, но за това са нужни постоянно внимание и помощ от САЩ и от Европа, пише Медиш.

Изстрелите на Балканите правят история, според германския "Ди Велт". Джинджич беше привърженик на политически модел, който свързваше бъдещето на Сърбия с американците, с НАТО и с Европейския съюз. И тъй като Сърбия остава водещата сила в Югоизточна Европа, смята вестникът, смъртта на Джинджич ще има отражение, надхвърлящо рамките на страната. Това убийство трябва да напомни на европейци и американци, че те са заедно и в успеха, и в провала на Балканите, пише "Ди Велт".

"Берлинер Цайтунг" пише, че Джинджич може и да не е бил популярен сред сърбите, но те знаеха, че с него Западът свързва надеждите си, а Западът е нужен на тази опустошена страна, за да се възстанови. Големият проблем според вестника е, че Джинджич няма естествен приемник. Нека се надяваме, че самите сърби ще разберат, че единственият път за тяхната страна е към европейската интеграция, пише "Берлинер Цайтунг".

Излизащият в Париж "Интърнешънъл Хералд Трибюн" посочва, че смъртта на Джинджич оставя борещата се да излезе от развалините Сърбия без премиер и без избран президент. Никой от политиците, които могат да наследят Джинджич, не разполага с такава международна подкрепа, каквато имаше той, смята вестникът.

Според унгарския "Модяр Хирлап" "заподозрян номер едно" за убийството на Джинджич е, по израза на вестника, "неофициален властови център" - военизирана групировка, създадена от сръбската тайна полиция и попълвана от средите на криминални престъпници. Сърбия е бедна и корумпирана страна, в която борбата срещу организираната престъпност засяга много интереси. Джинджич засегна организираната престъпност и това убийство беше демонстрация на сила, показваща кой реално управлява в Сърбия. Ако веднага не се вземат много сериозни мерки, страната ще се окаже преотстъпена на подземния свят, и една европейска Колумбия ще се появи на границата с Унгария, пише "Модяр Хирлап".

"Гардиан" отбелязва, че заплашените от Джинджич гангстери са се разправили с него по безмилостен начин, което доказва, че в Сърбия вождовете на военизираните групировки продължават да властват. В некролога за Джинджич, написан от известния специалист по Балканите Миша Глени, се казва, че Джинджич е направил повече от всеки друг да помогне на своята страна да преодолее катастрофата, в която я е вкарал Милошевич.
Според швейцарския "Трибюн дьо Женев" сътрудничеството на Зоран Джинджич с трибунала в Хага е било израз на факта, "че той виждаше подчинението през международното правосъдие като задължителен жест не толкова за осигуряване на заеми, а за затваряне на една трагична глава от историята на Сърбия и за нейното завръщане в европейския дом".

Според друг швейцарски вестник - "Льо Тан", моментът за убийството не е избран случайно. То бе извършено точно когато започнаха да се създават политическите и институционните равновесия чрез новата държава Сърбия и Черна гора, и когато Воислав Кощуница, последният високопоставен противник на сътрудничеството с трибунала в Хага, слезе от власт. Привържениците на статуквото се възползваха от момента и по кървав начин заявиха, че отхвърлят промените. Сега сърбите са в опасен политически вакуум, и повече от всякога трябва да помнят как бяха способни да се обединят мирно, за да се отърват от Милошевич, пише швейцарският вестник.

Според испанския "Ел Мундо" убийството показва, че тоталитарната хидра има много глави, и припомня, че след войната най-трудното е да се спечели мирът.