Източна Европа - рай за трафикантите на оръжие

ръжейните складове в бившите съветски републики захранват с оръжие всички световни конфликти - от Близкия изток до Чечения.

Поръчките се изпълняват от известни и не толкова известни персонажи от оръжейния бизнес. Историята прилича на известните шпионски романи в стил Фредерик Форсайт.

В Молдова обаче това е ежедневие. В началото на 2003 г. от Кишинев тръгва пратка от 50 ракети земя-въздух Стрела 2М руско производство, предназначени за Южен Ливан, зона, контролирана от Хизбула. Прехвърлянето на стоката е осъществено с помощта на почетния ливански консул в Молдова Махмуд Хамуд, зет на председателя на Молдовската демократична партия Димитрий Дяков. Хамуд беше изгонен от Кишинев през 2001 г. по обвинение в принадлежност към шиитска терористична организация. Най-напред заминава за Германия, където съпругата му е на дипломатическа служба. По-късно обаче се връща в Молдова и започва да се занимава с различни нелегални сделки, благодарение на закрилата на своя тъст Дяков, съюзник на президента на страната Владимир Воронин.

Продажбата на ракети Стрела обаче се оказва само един от елементите на сложния пъзел, който в своята цялост разкрива една доста обезпокояваща действителност - че Източна Европа се е превърнала в разпределителна гара за най-опасните трафиканти на планетата. Стоките идват от складове на бивши съветски бази - леко въоръжение, муниции, гранати, ракети, танкове, бойни хеликоптери. Намират се обаче и новопроизведени оръжия.

Сред клиентите на този пазар на смъртта са терористични организации като Ал Каида, албанските бунтовници от АОК, филипинските фундаменталисти от Абу Саяф, чеченските бунтовници, ислямските екстремисти от Хамас и ирландските терористи от ИРА. Освен това с оръжие са били снабдявани талибаните в Афганистан, въоръжени фракции в Сиера Леоне, Либерия, Ангола, а дори и Коза ностра.

Миналият август двама чеченци и един руснак бяха арестувани в Чехия по обвинение в нелегална организация на продажба на оръжие за Близкия изток. Чешките власти отказаха да назоват замесените страни, но един депутат каза, че става дума за Сирия, Иран и Ирак. През октомври бяха публикувани доклади, според които САЩ са подозирали бивша Югославия, че е подавала ракетни технологии на Либия. През същия месец ООН разкри, че над 200 тона оръжия, повечето идващи от югославски складове, са били продадени на Либерия. През ноември българските власти разкриха план за износа на резервни части за танкове, едва когато една от доставките беше пристигнала в Сирия.

Тази смразяваща перспектива накара правозащитната организация Хюмън райтс уоч да обяви тревога. НАТО трябва да постави на първо място борбата с трафика на оръжия в Централна и Източна Европа, заяви представител на американските правозащитници. Защо източноевропейските страни разрешават или допускат износ на оръжие в такива места по света, където се нарушават човешките права?

Парадоксът е, че тези страни са неразделна част от западното общество. Някои от тях като Полша, Унгария и Чехия вече са членки на НАТО. Други като България, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словения, Словакия скоро ще влязат в алианса.

Румъния, например, въпреки че отрича всякаква връзка, дълго време разрешаваше използването на летище Отопени, което се използваше като транзит от самолетните компании, търгуващи с оръжие (най-известната от които е Флайинг Долфин). Компанията е регистрирана в Либерия, централата ѝ е в ОАЕ и има дъщерно дружество в Букурещ.

Зад Флайинг Долфин стои небезизвестният Виктор Бут, най-мощният трафикант на оръжие в света. Два доклада на ООН го посочват като най-едрият "търговец на смъртта" в Африка. Центърът за анализи, стратегии и технологии в Москва го класира на първо място в списъка на търговците на оръжие в бившия СССР.

Неприятностите на Бут започват веднага след 11 септември 2001 г., когато е затворено едно от дружествата му в Майами. Същинският удар обаче идва през февруари 2002 г., когато дясната му ръка, кениецът Саниджаван Рупрах, е арестуван в Белгия и проговаря. В резултат на направените разкрития, Бут става най-издирваният човек в света. Той изчезва, но продължава да прави бизнес с половината свят. На 36 години, в момента той може да се похвали с годишен оборот от 15 млрд. долара.

На базата на постигнатия успех в оръжейния бизнес, на Бут му хрумва блестящата идея - бартер оръжия за диаманти. Бившият му помощник разказва, че е организирал за негова сметка подобни бартери с Конго, Ангола и Сиера Леоне.

Като подобрен модел на Бут се появяват братята Муталиеви - родени в Чечения, но живеят в Молдова. Според западните тайни служби те оглавяват истински криминален холдинг в сферата на трафика на оръжие. Едно от дружествата, свързани с дейността на братята Муталиеви, е самолетната компания Ренан, използвана от Бут за превозване на оръжейни пратки. Ренан е притежател на товарния самолет АН 72, принуден да кацне в Ангола поради повреда през 1997 г. Самолетът превозваше оръжие, на борда му пътуваха 5 либерийци и голямо количество диаманти. Пратката беше предназначена за Румъния, която в средата на 90-те години, се специализира в обработката на този вид скъпоценни камъни.

По БТА