Източна Европа запазва връзките си със САЩ

"Не знам дали в Съединените щати има хит-парад на съюзниците, но ако има, Полша ще е доста напред в класацията." Това каза миналата седмица преди срещата на президента Александър Квашневски с Джордж У. Буш неговият съветник по националната сигурност Марек Шивец, поздравявайки се с факта, че страната му получи статут на партньор на Вашингтон. В навечерието на влизането си в ЕС Варшава афишира проатлантическите си чувства, рискувайки да загуби благоразположението на някои европейски съюзници, най-вече французите, които се страхуват, че новите членки предпочитат Америка пред Европа.

"По традиция ние сме проамерикански и проевропейски настроени. Не виждаме никакво противоречие." По подобие на полската политическа класа Адам Михник, директор на всекидневника Газета и видна фигура от Солидарност, изглежда раздразнен от настояването на френските си събеседници да признае, че има предпочитания към американците. Полша, както и останалите седем бивши комунистически страни, поканени да се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г., смята, че не става дума за избор между Европа, символ на просперитета и единството между народите, и Съединените щати, които заедно с НАТО са гаранти на сигурността в света. "По-голяма близост с Европа не означава по-малка близост с Америка, подчерта през ноември във Вашингтон унгарският премиер Петер Медеши. Членството ни в ЕС няма да доведе до влошаване на двустранните отношения."

Атлантизмът на кандидатките има дълбоки корени в историята. Не един път Централна и Източна Европа е била изоставяна, ако не и предавана, от Западна Европа, поради което източноевропейците нямат доверие на Западна Европа, че ще гарантира сигурността им. По време на Студената война, когато САЩ финансират антикомунистически радиостанции и подкрепят съпротивата, някои европейски страни водят политика на помирение с Кремъл, убедени в дълголетието на съветската система. Вашингтон се показа по-ловък. Малко преди в края на 1981 г. в Полша да бъде обявено извънредно положение, шефът на френската дипломация Клод Шейсон даде да се разбере, че "естествено, ние няма да направим нищо", докато по същото време президентът Рейгън палеше свещ на един от прозорците на Белия дом, символ на съпротивата в Полша.

В по-близкото минало приемането на Полша, Унгария и Чехия в НАТО през 1999 г. остави впечатлението, че Съединените щати, без чиято помощ комунизмът никога нямаше да бъде свален, имат по-голямо желание да интегрират "освободените" страни в западния лагер. В еуфорията на революциите от 1989 г. си мислехме, че обединението на Европа ще бъде извършено първо. Вместо това започнаха безкрайни преговори с Брюксел. "Срещата на върха на НАТО в Прага, на която през ноември бяха поканени седем нови членки /балтийските републики, България, Румъния, Словакия и Словения/, беше приветствана в Централна Европа като историческо събитие, обяснява Жак Рупник, изследовател във френския Център за международни изследвания /СЕРИ/. Докато европейската среща на върха в Копенхаген през декември изглеждаше като един голям пазарлък."

Освен Полша, която дължи привилегированите си отношения със САЩ на милионите американци от полски произход, балтийските държави, които в продължение на 40 години са анексирани, а после инкорпорирани в СССР, са най-ентусиазирани относно членството си в НАТО. В Литва, Латвия и Естония подкрепата за членство в НАТО е по-голяма от подкрепата за членство в ЕС. Две трети от запитаните в тези страни са "за" атлантическата интеграция, докато в Словакия и Словения процентът трудно надхвърля 50. Освен недоверието си към съюза, който, след СССР, им налага диктат, балтийските републики смятат, че само Съединените щати, които са силни и във военно отношение превъзхождат всички останали, могат да гарантират техния суверенитет и независимостта им от руско влияние. Поляците са склонни да споделят същото виждане. "НАТО съществува, но същото не може да се каже за европейската политика по отбрана, каза наскоро Шивец, запитан за евентуалната дилема НАТО-ЕС от в. Полска збройна. Няма нужда да избираме между мама и татко, защото имаме само татко."

Буш, който нарича Полша "близък приятел", не се залъгва. Съзнавайки, че новите съюзници са по-благоразположени към САЩ от някои западноевропейски държави, той се обърна към тях за операцията в Афганистан. В случай на война срещу Ирак Чехия, с нейната бригада за химическа защита, отново ще се включи. Полша също очаква конкретни искания. Трите нови членки на НАТО, писа през ноември в. Вашингтон пост, "се показаха ентусиазирани и с голямо желание да угодят на САЩ. Седемте бъдещи членки също ще бъдат усърдни поддръжници на НАТО и Америка."

Но тези проатлантически чувства, основани на императивите на сигурността, са твърде ограничени, когато става думи за основополагащите принципи на демокрацията. През пролетта, когато американците и европейците застанаха едни срещу други по повод Международния наказателен съд, кандидатките не се поддадоха на американския натиск. Само Румъния, чието членство в ЕС бе отложено и която искаше да гарантира поканата си за НАТО, се ангажира да не предава американци на МНС, както настояваше Вашингтон.

Проамериканските настроения на новите членки и нежеланието им да отстъпят голяма част от суверенитета си, за да изградят бъдещата Европа, ще има значение за съюза, което още трудно може да се прецени. Едно нещо е сигурно - Полша, най-голямата бъдеща членка, няма да промени позицията си и сериозно ще повлияе на баланса. "Близостта ни със Евросъюза и със Съединените щати е еднаква", увери президентът Квашневски преди страната му да обяви, че ще купи американски самолети Ф-16 вместо френските Мираж или шведско-британските Грипен. "Наскоро трябваше да припомням на президента Ширак, че Франция, а не САЩ, са най-големият чуждестранен инвеститор в Полша".

По БТА