Изземване на възможности за развитие

Възможностите за развитие са следствие от разполагаемия доход.

През 2003 година обаче нещата се обръщат в неблагоприятна посока - няма значимо намаление на нито един данък, но има увеличение на косвените данъци както и ефективно увеличение на социалните осигуровки след въведените минимални осигурителни прагове, поради което разходите на консолидирания държавен бюджет вероятно ще достигнат нивото си от 2001 година. Правителството промени намеренията са за намаляване на данъците през следващите години, отлагайки въвеждането на 15% ставка за данъка върху печалбата за 2006 година, когато мандатът му ще е изтекъл. Макар и абсурдно като нагласа, вероятната причина за тази смяна е, че по този начин се поддържат измислените от самото правителство стимули за инвестиране в "общини с неравностойно положение".

През 2003 година средният разход на един работодател за един работник на месец е 405 лева, от които до работника достигат по-малко от 240 лева. Останалите 165 лева постъпват в консолидирания държавен бюджет. Данъчното облагане на труда е намаляло съвсем незначително през двете години на управление на настоящото правителство - от 41,17% от разходите за труд през 2001 година на 40,80% от разходите за труд през 2003 година (изчисленията са на база на средната работна заплата). Съответно изводът е, че по отношение на средната заплата няма намаление на данъчната тежест.

Ако разгледаме данъчното облагане на един идеален предприемчив гражданин на България, който успява (като едноличен търговец или по някакъв друг начин) да изработи 1000 лева месечно, виждаме, че неговото състояние не се е подобрило през двете години управление на НДСВ. През 2003 година този гражданин трябва да плати върху дохода си - 35% осигурителни вноски (29% пенсионна и 6% здравна осигуровка), т.е. 350 лева. Върху остатъка от 650 лева дължи 133,5 лева данък. Това означава, че от 1000 лева той трябва пряко да внесе в бюджета 483,5 лева. И това не е всичко - ако този човек има автомобил и налива по около 50 литра бензин месечно и ако пие и пуши пропорционално на "средния българин", за акцизи върху бензина, цигарите и алкохола той ще плати още около 34 лева. Освен това, ако той харчи 80% от дохода си за обложени с ДДС стоки и услуги (каквато е и приблизителната оценка на НСИ и МФ), то за ДДС той плаща още около 69 лв. Така общата сума на платените данъци възлиза на повече от 586 лева, като тук не се включват платените мита при покупка на стоки и такси за администрацията. Прибавяйки и тях стигаме до извода, че през 2003 година един човек с доход от 1000 лева плаща около 60% от тях на правителството. Този процент е с почти един процентен пункт по-висок отколкото е в началото на мандата на НДСВ. С други думи средата за бизнес и предприемачество се влошава и се усилват стимулите за увеличаване на сивата икономика и за напускане на страната.

Вместо чувствително увеличаване на жизнения стандарт, налице е липса на промяна в данъчното облагане на средната заплата и чувствително увеличено изземване на доход (от около вероятно 2,5%) от онези, който биха могли да създават благосъстояние