Кабинетът без право да се меси в бюджета на съдебната власт

Съдебната власт ще има самостоятелен бюджет, който е част от държавния. Той ще се съставя от Висшия съдебен съвет и ще се включва в закона за държавния бюджет за съответната година. Правителството няма да може да променя проектобюджета на съдебната власт, а само да изразява становище по него пред парламента.

Това записаха депутатите в окончателно приетия закон за съдебната власт. Последните текстове бяха гласувани при липса на кворум в пленарната зала.

Според досега действащия закон за съдебната власт правителството можеше "да направи свои обосновани предложения и възражения" срещу проектобюджета, предложен от Висшия съдебен съвет. На практика, в повечето случаи министрите на финансите направо орязваха поисканите от ВСС средства за различни пера. С новата разпоредба ще се промени закона за устройството на държавния бюджет, реши парламентът.

Срещу тази поправка възрази шефът на бюджетната комисия в парламента и депутат от НДСВ Иван Искров. Той поиска тя да отпадне с аргумента, че законът за устройството на държавния бюджет не може да се променя с поправка в друг закон, че това е недопустимо.

Председателят на правната комисия Анелия Мингова, също от парламентарното мнозинство, опонира, че поправката е свързана с Конституцията, според която съдебната власт има самостоятелен бюджет.

В срок от три месеца от влизането на закона в сила правителството ще приеме постановление за финансиране на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Създаването на системата бе одобрено като текст от закона миналата седмица. Единната информационна система ще осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността, между органите на съдебната власт и министерствата на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдието и на финансите.

Общите събрания на магистратурите, които ще гласуват предложения за административни ръководители, трябва да се проведат в 6-месечен срок от влизането на закона в сила, реши още парламентът. За тяхното провеждане ще бъде уведомяван председателстващия Висшия съдебен съвет.

Всички следователи от спецследствието ще бъдат автоматично преназначени в Националната следствена служба, която вчера бе възстановена с промените в съдебния закон. НСлС поема активите, пасивите, както и правата и задълженията на Специализираната следствена служба, гласуваха депутатите.

След едноседмични дебати и гласувания, днес парламентът прие окончателно поправките в закона за съдебната власт. Депутатите въведоха конкурсно начало за новопостъпващите в съдебната система, задължително атестиране на магистратите преди да придобият статут на несменяемост, публично ежегодно деклариране на имуществото на съдиите, прокурорите и следователите, мандатност на ръководните длъжности в съдебната система, право на общите събрания на магистратите да предлагат своите ръководители и други.

Парламентът въведе и възможността да се снема имунитета на главния прокурор, както и специална процедура за отстраняването му от длъжност. Досега обвинител №1 бе единственият в държавата, който можеше да поиска снемането на магистратски имунитет, а никой нямаше право да иска неговия, което на практика създаваше статут на безконтролност за главния прокурор.

С друга част от промените в закона депутатите гласуваха по-големи правомощия на правосъдния министър. Той ще има право да дава становище при кадровите промени в съдебната система, както и за броя на съдиите, следователите и прокурорите. На негово подчинение ще бъдат новият Национален институт за правосъдие, както и Съветът за криминологични изследвания, който сега е към Върховната касационна прокуратура. Инспекторатът също остава на подчинение на правосъдния министър, вместо да премине към администрацията на ВСС, каквито предложения имаше.

Текстовете, свързани с въвеждането на съдебната охрана, създаването на Националния институт по правосъдие и преминаването на Съвета за криминологични изследвания от главния прокурор към министъра на правосъдието, ще влязат в сила от началото на следващата година.

Зам.министрите на правосъдието Марио Димитров и Миглена Тачева, шефката на правната комисия Анелия Мингова и депутати от НДСВ отпразнуваха окончателното приемане на закона с шампанско. Няма разширяване на правомощията на изпълнителната власт за сметка на съдебната, има конкретизиране, уточняване и разграничаване на правомощията на министъра на правосъдието от тези на Висшия съдебен съвет, коментира Тачева веднага след приемането на закона. Тя уточни, че законът не е направен за правосъдното министерство, нито е срещу главния прокурор.

От името на ОДС Димитър Абаджиев заяви, че "след като законът бъде публикуван и влезе в сила, ние ще направим основен преглед на закона и ще вземем своето решение като парламентарен съюз относно по-нататъшните действия и относно това дали ще сезираме Конституционния съд по този законопроект". В отговор на въпрос той заяви, че не е необходимо да се търси контакт с главния прокурор, тъй като обвинител №1 има право да сезира Конституционния съд. Абаджиев изрази и опасенията си, че в годишния си доклад на Европейската комисия няма да даде положителна оценка в частта за съдебната власт.

Бойко Рашков от левицата определи възстановянето на Националната следствена служба като "признание за необходимостта на страната от такъв орган, който да може да осъществява безпрепятствено разследване на територията на страната, да се търси отговорност за извършените престъпления, включително и извън страната и същевременно да координира дейността на всички останали следствени служби в България".