Кабинетът не посмя да предложи радикална реформа в наказателното правораздаване

Правителството прие концепция за реформа в наказателното правораздаване, която не предвижда радикални промени в структурата на съдебната власт, изискващи изменение в конституцията. Документът е призван да отговори на критиките в годишния доклад на Европейската комисия във връзка с досъдебното производство и по-специално към решаване на проблема с дублирането на функциите на разследването, извършвано от следствието и от дознателите в МВР.

Концепцията е разработена на базата на сега действащата конституция, което означава, че следствието остава независима институция, заяви пред журналисти министърът на правосъдието Антон Станков в четвъртък след правителственото заседание.

Идеята е да има обособеност на дознателския апарат в МВР, той да бъде строго специализиран в извършването на процесуалните действия и съответно профилиран по видове престъпни състави, каза Станков.

За следствието се предвижда "да бъде обособено в две структури, едната от които да осъществява ежедневно наблюдение и съдействие на дознателите съобразно получените указания от прокурора, а другата структура да изпълнява нарежданията на прокурора за извършване на конкретни процесуално - следствени действия", обясни още министърът.

До края на мандата на Народното събрание МС ще внесе за разглеждане нов Наказателно - процесуален кодекс, с който да се заеме следващият парламент. Ангажиментът, който България поема към Европейската комисия, е този документ да бъде приет до края на 2005 година.

През есента на т.г. правителството не успя да прокара в цялостен вид идеята си за промени в НПК, предвиждащи 95% от делата да бъдат прехвърлени към дознателите в МВР.

Проектът за нов НПК ще бъде готвен с участието на български и европейски експерти, по програма ФАР съвместно от Висшия съдебен съвет и правосъдното министерство.

Приетата от правителството концепция затвърждава мнението, че управляващите се въздържат от по-сериозни реформи в съдебната власт, свързани с промяна на безконтролното положение на прокуратурата, за каквито настояват Демократи за силна България. Позицията на правителството не е странна на фона на заплахите и проверката, предприети от страна на прокуратурата към бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов заради инициативата му за промени в конституцията.

Наказания за неспазване на срокове

Одобреният от кабинета проект на концепция предвижда магистратите, които не спазват определени срокове за приключване на съдебните дела, да носят дисциплинарна отговорност.

Наказателното производство ще може да се възобновява за дела с голяма практическа или правна сложност. Предвидените мерки ще съкратят сроковете на съдебното производство, смята министър Станков.

В концепцията е предвидено централно място на съдебната фаза в наказателното производство, съдебен контрол в досъдебното производство и ръководна роля на прокурора с разследващи органи под негов контрол, както и ускоряване на производството по наказателни дела, каза Антон Станков.

Укрепване фигурата на "наблюдаващия" прокурор

В досъдебното производство се предвижда укрепване на фигурата на "наблюдаващ" прокурор, който да е несменяем до изготвянето на обвинителния акт и като обвинител в съдебната фаза. Той ще работи в тясно взаимодействие с разследващите органи, с цел обективност и пълнота на разследването и ограничаване до минимум на върнатите дела.

Връщането на делата на разследващите органи от прокурора ще става единствено в случаите, когато са налице "опорочени" доказателства.

Прокурорът ще притежава правомощието да разпореди незабавно внасяне на обвинение в съда без провеждане на разследване, когато има безспорни доказателства за обвинението.

Предвижда се повишаване на процесуалната дисциплина на страните чрез рестриктивни срокове за доказателствени искания, прецизиране на основанията за отлагане на делата, както и усъвършенстване на системата за призоваване на участниците в наказателния процес.

Ще бъде засилена и "състезателността" на съдебния процес като стимул за активността на страните, особено на обвинението. Съдът ще участва в доказването след изчерпване на възможностите на страните и доколкото това ще помогне за разкриване на истината.

Според националната концепция съдът се освобождава от задължението да извършва действия по администриране на дела и преписки, като тази функция ще бъде прехвърлена на съдебната администрация или на съдебни помощници.