Кабинетът няма да увеличава заплати и пенсии извън планираното

В допълнителния меморандум между МВФ и правителството, кабинетът се е съгласил на този етап да не се ангажира с допълнителни разходи, дори и ако в бюджета влязат повече от планираните приходи. Това обяви финансовият министър Милен Велчев на заключителната пресконференция с шефа на мисията на МВФ Джералд Шиф, на финала на 2-седмичното посещение на мисията у нас.

Това е една от набелязаните мерки срещу евентуално влошаване на външната икономическа среда до края на годината. Според Велчев притесненията са свързани с възможното по-бавно излизане от рецесията на основните ни партньори - страните от Европейския съюз и Турция. Подобно развитие ще увеличи дефицита по текущата сметка и ще намали нивото на валутните резерви на БНБ.

Допълнителният меморандум с фонда ще бъде разгледан от борда на директорите на МВФ на 20 юли и от одобрението му зависи отпускането на втория транш от двугодишното споразумение в размер на 32 млн.щ.долара.

Ангажиментът на правителството означава, че засега отпада вариантът за извънредно повишаване на заплати и пенсии заради по-високата от планираната инфлация. Тази идея бе поставена на МВФ официално от социалния министър Лидия Шулева, на срещата ѝ през миналата седмица с Джералд Шиф. На следващия ден след срещата Шулева потвърди, че България не може да си позволи ново изоставане на доходите и ако инфлацията надскочи планираната, както вече е видно, бюджетните заплати и пенсиите също трябва да бъдат компенсирани. Пред журналисти обаче Шулева изрази и притесненията си от нивото на приходите в бюджета. Всъщност, на срещата с Шиф, ръководителят на МВФ-мисията е отговорил на министър Шулева, че данните от приходната част на бюджета засега не показват никаква възможност за по-висока компенсация от планираните в бюджета увеличения на заплати и пенсии.

Сред другите рестриктивни мерки спрямо бюджетните разходи, разписани в допълнителния меморандум с МВФ, фигурира и обещанието от страна на правителството да не пипа и част от резерва за структурната реформа, който може да се използва като източник за покриване на евентуален дефицит в края на годината. Кабинетът се е ангажирал още да удължи до последното тримесечие на годината практиката на отпускане на 90% от субсидията за бюджетните организации. Няма да се изразходват и спестяванията, направени от обмяната на част от Брейди облигациите в началото на годината .

До заседанието на борда на МВФ на 20 юли, правителството трябва да приеме и графика за увеличение на енергийните цени.

В меморандума е залегнало, че поскъпването ще бъде общо с 50% през следващите три години и ще се направи на три стъпки. Джералд Шиф не пожела да влезе в детайли по този въпрос, като заяви, че той е обект на дискусия между правителството и експертите на Световната банка.

Досега министерството на енергетиката предлагаше увеличението да стане на две стъпки по 15% през тази и следващата година и една от 10% през 2004 г., което с натрупване прави малко над 45 процента.

При сегашната мисия не са променени основните макроикономически показатели за тази година, с изключение на инфлацията, която се увеличава от 3,5% на 7,25 процента. Според Шиф високата инфлация през първите месеци е причинена от еднократното повишаване на някои държавно определяни цени и от увеличаването на някои акцизи. Той прогнозира спад на инфлацията през следващите месеци.

Ръководителят на мисията на МВФ все още очаква страната ни да постигне ръст от БВП от 4% през тази година. Това щяло да стане възможно при повишаване на износа през следващите месеци.

Шиф заяви, че МВФ подкрепя идеята за въвеждане на минимални осигурителни прагове, но все още остават някои въпроси относно това, доколко подобна схема би дала добри резултати. Според него най-доброто е да се подобри събираемостта на осигурителните вноски.

Министърът на финансите Милен Велчев каза, че в политиката на правителството е залегнало като приоритет желанието за намаляването на осигурителната тежест, но това не е станало възможно през тази година, заради необходимостта от осигуряване на приходната част на бюджета.

Намерението на кабинета е в периода до 2004 г. с 40% от повишените приходи от осигурителни вноски да се увеличат пенсиите, с други 40% да се намали осигурителната тежест и с 20% да се намали дефицита на НОИ.