Кабинетът отпусна 380 хил. лв. за стогодишнината от Първата световна война

Отбелязването на 100-годишнината от Първата световна война, чийто резултат за България е втора национална катастрофа, ще струва на бюджета 380 000 лв. през 2016 г. Това става ясно от съобщение на правителствената информационна служба.

На заседанието си правителството е приело Националния план за 2016 г. за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война и участието на България в нея.

Акцентът се поставя върху събитията, свързани с освобождението на Южна и Северна Добруджа – Тутраканската и Добричка епопеи, както и на битката при Каймакчалан, е посочено в правителственото съобщение.

Основните дейности в плана са свързани с изграждането, ремонта и възстановяването на военни паметници и провеждането на ритуали за почитане паметта на загиналите през Първата световна война на територията на други държави.

Заложени са и мероприятия на военно-патриотичните съюзи и граждански организации, военно-исторически конференции, кръгли маси, издаване на сборници, изложби и други.

За реализацията на плана по бюджетите на министерства и трансфери към висши училища и общини ще бъдат отпуснати общо допълнителни средства в размер на 380 хил. лв. Те са предвидени в централния бюджет за 2016 г., се казва в правителственото съобщение.

Резултатът от участието на България в Първата световна война 1914–1918 и претърпяното в нея поражение се определя от историците като Втората национална катастрофа за страната. Първата национална катастрофа е след Междусъюзническата война през 1913 г.

След Първата световна война страната е доведена до стопанска разруха. Голяма част от промишлените предприятия не работят поради липса на работна сила, суровини и материали. Част от обработваемата земя пустее поради недостиг на добитък и мъжка работна ръка. Цените растат, а на пазара има недостиг на стоки от първа необходимост. Шири се спекула.

Икономическото състояние на страната се влошава още повече след подписването на Солунското примирие от 1918 г. В страната се настаняват френски, английски и италиански войски, които България трябва да снабдява с продоволствия, транспорт и въглища. Запазват се цензурата и военното положение.

Ситуацията се влошава особено след подписването на Ньойския мирен договор от 1919 г. С него България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини - Струмишко, Босилеградско, Царибродско и села в Трънско и Кулско и Западна Тракия.

България трябва да изплати и тежки репарации в размер на 2.25 млрд. златни франка за 37 г. с 5 % лихва и да предаде добитък и хиляди тонове въглища на Гърция, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Румъния.

Съгласно Ньойския договор България трябва да разпусне редовната си наборна армия и да организира наемна войска, която заедно с полицията и граничната стража не трябва да надхвърля 33 000 души.

Клаузите на договора са тежки и унизителни и налагат своя отпечатък върху цялостния живот на страната. Положението се влошава и от десетките хиляди бежанци, които идват от останалите извън България територии.

След Втората национална катастрофа България остава за дълго време без възможност да решава националните си проблеми.