Кабинетът търси икономии за коледните добавки

Правителството ще направи всичко възможно, за да осигури коледна добавка към пенсиите и към заплатите на работещите в бюджетната сфера, каза в петък в парламента финансовият министър Пламен Орешарски.

В отговор на депутатски въпрос министърът за пореден път обясни, че макар бюджетът да има излишък, споразумението с МВФ не разрешава неговото харчене. Същевременно в края на годината трябва да бъдат извършени “обичайните плащания” – покриване на дефицита в общинските бюджети, в бюджета на НОИ и Здравната каса. Запитан дали коледните добавки са сред тези “обичайни плащания”, Орешарски уточни, че макар да са практика от последните години, те никога не се залагат в бюджета и не влизат в това определение.

Според изчисления на финансовото министерство за пълна 13-та пенсия и заплата са необходими около 340 млн. лв.

Експерти обаче смятат, че коледните добавки могат да дойдат от икономии в бюджетните организации. Бюджетната практика е Министерството на финансите да отпуска през годината 90% от издръжката на ведомствата и през декември да прави “годишно изравняване”. Именно от свиване на тези разходи финансовото ведомство очаква да се освободи ресурс за коледни премии на работещите в бюджетната сфера. Същевременно след призива на министъра на администрацията Николай Василев за свиване на разходите е станало ясно, че във финансовото министерство са постъпили доста скромни разчети от министерствата за реализиране на икономии, по признание на самия финансов министър.

Експертите обясниха, че най-вероятно правителството ще се откаже дори от избирателно изпълнение на предизборното обещание на БСП за еднократно значително увеличение на бюджетните доходи догодина. През последните седмици членове на управляващото мнозинство обмисляха възможността с по-голям процент да нараснат само доходите на учители и лекари. Заради липсата на средства и това увеличение няма да бъде направено.

Най-вероятно кабинетът ще се спре на варианта от 5% номинален ръст на доходите на годишна база. Според финансовите експерти това означава реално нарастване на заплатите с около 5%, тъй като в това ще се включи освобождаването на средства от намаляването на вноската за пенсия и от повишаването на необлагаемия минимум на 180 лв. При пенсиите обаче този ръст няма да е толкова голям, тъй като те на практика ще бъдат индексирани само със стойност, малко по-висока от инфлацията, която се прогнозира да е 4.4%.

При обявяването на официално договорената от Съвета на тристранната коалиция макрорамка за бюджет 2006, финансовите анализатори отчетоха, че кабинетът “Станишев” залага на консервативна прогноза за развитието на икономиката.

Сметките показват, че при очаквани разходи до края на 2005 г. от 19 млрд. лв., което ще е около 42% от брутния вътрешен продукт (БВП), самият БВП ще е около или малко над 45 млрд. лв. Същевременно в макрорамката на бюджета за догодина се залага същият размер на БВП по разчети на зам.-финансовия министър Кирил Ананиев.

Това означава, че икономическият ръст ще се получи от заложената инфлация и преизпълнението на приходите от ДДС, което обикновено е основното перо в приходната част на бюджета.

Министерството на финансите очаква минимален ръст на приходите от данъка върху доходите на физическите лица, независимо от намалението на осигурителната тежест за бизнеса и освобождаването между 515 и 600 млн. лв. Тази прогноза също се основава на изпълнението за осеммесечието на 2005 г., както и на очакването, че ефектът от икономическата мярка най-вероятно ще се усети най-рано през 2007 г.