Качеството на бизнес средата у нас се влошава

Въпреки добрите макроикономически параметри, ниските данъци и стабилната банкова система, бизнес средата у нас не само не отбелязва значимо подобрение в последните години, но България всяка година слиза в надолу в международните рейтингови класации. Това сочи мащабно проучване на Българската стопанска камара (БСК), представено от изпълнителния ѝ председателя Божидар Данев в понеделник.

По данни на Световната банка за 2011 г. по качество на бизнес средата България отстъпва две места – от 71 на 73-о място, става ясно от доклада.

Високият размер на сивата икономика (по данни за Центъра на изследване на демокрацията е между 18 и 32%) и отливът на преки чуждестранни инвестиции са следствие и на недостатъчно привлекателната бизнес среда, смятат от БСК. Тя се характеризира с нереформираната съдебна система, несигурната среда за инвестициите и недобра защита на собствеността, лошо състояние на администрацията и инфраструктурата, липса на квалифицирани кадри.

Според Данев доказателство за увеличаването на дела на сивата икономика у нас е фактът, че от 2008 до 2010 г. постъпленията от данък печалба бележат спад от 64%, а приходите в националните осигурителни фондове – 8.5%. Дефицитът в постъпленията на НОИ са 300 млн. лева, инвестициите – външни и вътрешни, се сриват, а в същото време спестяванията се увеличиха до 57 млрд. лева, отбеляза Данев.

Недостатъци на правната инфраструктура

Данев открои и недостатъците на правната инфраструктура у нас. През 2010 г. парламентът е приел 174 нови закони, законови промени и ратификации. Две трети от новите закони се променят още през първата година от влизането им в сила.

Почти няма закон, който да е внесен със задължителната според Закона за нормативните актове оценка за въздействие, което пък освобождава вносителите от политическа отговорност. Нито един закон не е върнат заради липса на оценка за въздействие, нито един депутат не е оспорил тази липса по време на парламентарен контрол, заяви Данев.

БСК предлага въвеждане на механизма “парламентарен борд”, който ще ограничи нормативната активност на общините, изпълнителната и законодателната власт. Оценката на въздействието на всяка регулация да стане задължително, както и да се прави нова оценка шест месеца след влизането в сила, предлагат още от камарата.

Противоречивите нормативни уредби са друг сериозен проблем пред бизнеса. Типичен пример е такса смет, която се явява втори имотен данък, а не разходоориентирана такса. Това прави налога незаконен, каза Данев. Защо Столичната община не плаща такса смет за синята зона, но събира пари за ползването ѝ, запита Данев.

Всички държавни и общински такси трябва да се равняват на разходите на администрацията за извършването и както и да има публичен регистър за изразходването им, предлагат БСК.

Огромен брой регламенти и неясни процедури спъват икономиката, каза още Данев. Той даде пример с лицензите за акцизен склад, които само у нас се издават след построяване на съоръжението. Първо инвестираш, после те изнудват, обясни Данев и подчерта, че това го няма никъде. Само три компании имат лиценз за акцизен склад за петролни продукти, а после се чудим защо няма конкуренция, каза той и заяви, че липсва всякакъв контрол върху незаконните наредби, издавани от общините, а те са стотици.

Специализиран съд да се занимава с делата по несъстоятелност

Данев открои и недостатъците на съдебната система у нас, която той определи като претоварена. Най-сериозният проблем за бизнеса е сложната процедура по несъстоятелност. Данни на НСИ сочат, че едва 7% от новорегистрираните фирми оцеляват след 5-ата година, като останалите трябва да преминат през дълги, сложни и скъпи процедури, свързани с преустановяване на дейността.

Това е причината БСК да настоява за създаването на специализиран съд, който да се занимава с делата по несъстоятелност. Камара иска опростяване на процедурите и съкращаване на сроковете по обявяване във фалит.

Голяма част от предприятията у нас са в технически фалит, отбеляза Божидар Данев. В началото на декември камарата ще излезе с точни данни за тази година за броя на дружествата, които са близко до технически фалит, без да са започнали процедури по несъстоятелност. Дългите процедури по несъстоятелност блокират активите на тези фирми, които нищо не произвеждат, а кредиторите остават продължително невъзмездени, което влече тяхната бъдеща несъстоятелност, посочват от камарата.

Друго предложение на БСК е разширяване на възможността за арбитражно разрешаване на търговски споровете с възложителите на обществени поръчки – общини и държава, за да се укори съдопроизводството.

Огромни са разликите в таксите за вписвания на търговски дружества в зависимост от вида им. Те са от 50 до 3000 лева, което е разлика от 60 пъти, отбеляза Данев.

Съдебните такси трябва да имат таван (например 50 хил. лева), а процедурата по несъстоятелност трябва да се опрости и съкрати, смятат от БСК.

Доказателство за недобрата защита на собствеността у нас е огромният брой на полицейските служители спрямо населението. Освен това няма логика полицията да конкурира частния бизнес със сигнално-охранителната дейност, която извършва срещу заплащане и в същото време да се води контролен орган за охранителните фирми. Това е нелоялна конкуренция, каза Данев.

Електронното правителство трябва да стане приоритет

Голяма спънка пред правенето на бизнес у нас е липсата на електронно правителство, каза Данев. Гражданите и бизнесът в момента имат достъп до 30 електронни услуги при положение, че има възможност за 730 и това е резултат от некачествената работа на администрацията. Данев припомни, че постоянно се отлагат сроковете за реален старт на е-правителството, като последният е краят на 2012 г. За изграждането на електронното правителство ще са необходими около 1.0-1.2 млрд. лева, държавата може да си позволи този заем, а ефектът от него за бизнеса и администрацията ще е многократно по-голям, каза Данев.

Недобрата работа на администрацията си личи и по липсата на POS-терминали в учрежденията. Така за такса от 60 ст. например, гражданите са принудени да платят 3.40 лв. банкова такса, тъй като внасят сумата на гише. Банковата система у нас също има своите недостатъци – лихвите държат високи нива, което говори за рисковия рейтинг на страната ни, липсва денонощно клиентско банкиране, на банките им е позволено да променят едностранно договори с клиентите си.

Общата задлъжнялост на българската икономика е 160 млрд. лева, изчисляват от БСК. Междуфирмената задлъжнялост е рекордна – 100 млрд. лева, като 40 млрд. са с просрочие над 30 дни. Задълженията на държавата и общините към бизнеса към края на 2010 г. и началото на 2011 г. е 400 млн. лева.

Шест признака за подобрение на бизнес средата

За 10 години БСК е дала 255 предложения за подобряване на бизнес средата у нас, отбеляза Данев. Едва 29 от тях за възприети изцяло и вече действат, като на властта са ѝ трябвали 1.8 години за въвеждането им. 39 предложения са частично възприети, а 187 въобще не са взети предвид без никакво обяснение, каза Данев. Държавата реагира средно след около 2.2 години на нашите предложения, което е половин мандат, отбеляза председателят на БСК.

Той открои шест прости индикатора за подобряване на бизнес средата, които от БСК ще следят от сега нататък. Първият е намаляване на приходите в държавния бюджет от такси и налози, които през 2010 г. достигат 3 млрд. лева. Следващите са увеличение на инвестициите и ръст в броя на работните места. “Здравословно” за икономиката съотношение на приходите от ДДС, корпоративен данък и социални плащания, намаляване на икономическата и битовата престъпност и изкачване в класацията на Световната банка са другите признаци, че бизнес климатът у нас се подобрява.