Качеството на висшето образование натежава в определяния размер на държавната субсидия

Критериите за давана качество на висшето образование ще имат двойно по-голяма тежест при определянето на държавната субсидия за университетите още през новата учебна година наесен. Това предвижда одобрено от правителството в сряда постановление за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища.

Така висшите учебни заведения, чиито дипломирали се студенти са се реализирали добре на пазара на труда, ще получават повече държавно финансиране.
 
В момента тежестта на измереното чрез постиженията на висшистите качество на образование е 12.25 на сто в изчисляването на държавната субсидия за съответното учебно заведение. От тази година тя става 25 процента и ще се вдига ежегодно като целта е да стане 50% до края на мандата на правителството на ГЕРБ през 2018 г. После покачването ще забави темпа си, за да стигне 60 процента през 2020 г., стана ясно от думите на вицепремиера и министър на образованието Миглена Кунева след заседанието на кабинета.

Дотук имахме подготвителни документи, като Стратегията и Закона за висшето образование, но това постановление прави приложима реформата на висшето образование, заяви Кунева. С него се намира пресечената точка между образователния пазар и пазара на труда, допълни тя.

Просветният министър коментира, че целта на промените е да се ограничи разрастването на неефективните професионални направления – да речем икономика и управление, които произвеждат безработни висшисти, и се стимулират тези, които се търсят и от които пазарът има нужда – инженери, специалисти но информационни технологии, аграрни специалисти и педагози.

С предложения акт се ограничава финансирането на определени професионални направления, в които дадено висше училище не се конкурира успешно с останалите. Тя даде  пример с университети, които развиват 26 професионални направления, но само няколко от тях произвеждат качествени кадри. Останалите губят времето на студентите и това на практика е наливане на вода в пясъка, защото няма реализация след това, няма търсене, посочи министърът.

Професионалните направления вече са вкарани в четири категории според важността им за пазара на труда и икономиката ни.

Сред свръхприоритетните са информационните и комуникационните технологии и математиката. Приоритетни са технически и инженерни науки, природо-математически науки, педагози, аграрни специалности, военно дело. Общо 32 са направленията в тази група и техният списък също бе одобрен в сряда. За тях има търсене на пазара на труда, но досега нямаше стимули за кандидатстване. Останалите две категории са тези, за които има и пазарна реализация и интерес като правото, архитектурата, медицината и тези, за които има интерес от страна на студентите, но не и реализация като икономика и управление, обясни Кунева. 

Целта е да стимулираме всяко учебно заведение да развива качество. Многопрофилните учебни заведения ще трябва да преструктурират работата си, парите за образование обаче няма да се намаляват, каза още тя.

По думите ѝ предстои да се приеме и списък със защитени специалности. Самото решение за приема ще бъде прието през април.