Къде е следващото слабо звено в ядрената верига?

Представете си страна, в която корупцията процъфтява, инфраструктурата е в окаяно състояние или сигурността е под въпрос. Какво се случва, ако такава страна построи атомна електроцентрала? Може би звучи тревожно, но това може да се случи в много развиващи се страни, които или изграждат АЕЦ или възнамеряват да го направят – перспектива, която повдига сериозни въпроси след ядрената катастрофа в Япония, пише в коментар агенция Ройтерс.

Американски дипломатически грами, попаднали в WikiLeaks и предадени на агенцията от трета страна, съдържат колоритни и понякога страховити коментари за ситуацията в развиващи се държави с ядрени амбиции.

Ройтерс цитира грама от американското посолство в Ханой от февруари 2007 г., в която се изразява загриженост за съхранението на радиоактивни отпадъци във Виетнам – страна с много амбициозни планове за изграждане на атомни централи. Ле Динх Тиен, заместник-министър на науката и технологиите, е цитиран да казва, че опитът на страната със съхранението на ядрени отпадъци "не е толкова добър" и описът на радиоактивните материали в държавата "не е адекватен".

Грама от ноември 2008 г. пък описва човека, който ще бъде натоварен да отговаря за регулацията на ядрената програма в Азербайджан. Това е "вездесъщият" Камаладин Хейдаров, който е сложил ръка на всичко – от строителството до митниците.

Твърди се, че е направил състоянието си, докато е оглавявал митническата служба на държавата, а сега сериозно инвестира в процъфтяващия строителен бизнес в Баку, се казва в грамата, изготвена преди среща на Хейдаров в Баку с Франк Мърмауд, който тогава е бил специален пратеник на САЩ.

Дори Индия, която има развита ядрена индустрия и планира да построи нови 58 реактора, поражда някои въпросителни. Сигурността в една от ядрените централи, посетена от американска делегация през ноември 2008 г., е описана в един от докладите като “посредствена“. Проверките от страна на служителите по сигурността не са задълбочени, липсват камери в ключови райони, а някои помещения не се проверяват изобщо.

В отговор на американските заключения говорител на виетнамското правителство заявил, че цитатите, приписани на Тиен са “неверни“ и че страната управлява радиоактивните отпадъци в съответствие с местните закони и препоръките на Международната агенция за атомна енергия.

Представител на властите в Азербайджан заявил, че няма решение за строителство на ядрен реактор, а за проучване на възможността за това. Такава била и темата на разговор с Международната ядрена агенция, а проучването се отложило с една година – за 2012 г.. Самият Хейдаров не е открит за коментар.

Високопоставен служител от индийското ядрено ведомство на име А.П. Джоши, заявил, че за първи път чува за съмнения относно сигурността в централите и не може да коментира.

Всъщност, мълвите илюстрират рисковете, вариращи от корупция до слаб контрол и лоша инфраструктура. Опасностите добиват още по-ясни очертания след двете разтърсващи събития – японската ядрена трагедия във Фукушима и безпрецедентните размирици в арабския свят.

Това обяснява решението на лидерите на държавите от Г-8 от миналия месец да затегнат международните правила за ядрена сигурност.

Скоростта, с която операторът на японската ядрена централа изгуби контрол над ситуацията и последвалото разтопяване на горивото в трите реактора, реалната опасност от експлозия, течовете – всичко това послужи като аларма за събуждане на ядрените регулатори.

Ако в една съвременна, стабилна демократична държава може да има пропуски в регулаторната рамка, слабости в инфраструктурата и забавени реакции при кризи от страна на властите, то логично следва въпросът как биха се справили останалите в подобна ситуация.

“Ако Япония не може да се справи с последствията от подобна трагедия, то съвсем основателно и полезно е да питаме какво ще правят по-слабо развитите държави“, казва Андрю Неф, енергиен експерт от “Ай Ейч Ес Глобъл Инсайт“.

Регулация и корупция

За мнозина правило Номер 1 за ядрената сигурност е регулатор, който е относително независим от правителствен или корпоративен натиск.

Тревогите на критиците са свързани с авторитарни правителства, които няма да толерират институции дори с претенции да са независими и открити при взимането на решения. Ядрените регулатори на Запад също търпят критики, че се месят прекалено в индустрията, която регулират, но те поне са отворени към медиите и критичния поглед на законодателите.

Вкоренената корупция в някои развиващи се държави също може да доведе до слабости като се почне от строителството на мощности и се стигне до сигурността, казват критиците.

За Наджмедин Мешкати, професор от южнокалифорнийския университет, дилемата пред регулаторните органи в авторитарни държави може да се обобщи с персийската поговорка: “Ножът не реже собствената си дръжка“.

Други проблеми пред развиващите се държави с амбиции да строят ядрени реактори са лошата инфраструктура, слабостите при съхранението на радиоактивни отпадъци и неподготвеният персонал.

Заплахата е реална

След застой, продължил десетилетия след ядрените катастрофи на остров Тримайл през 1979-та и в Чернобил през 1986-та, представители на ядрената индустрия казват, че нуждите на гладния за енергия свят са довели до неизбежен внушителен ръст на този тип мощности.

Според данни на Световната ядрена асоциация преди трагедията във Фукушима в света се изграждат 62 реактора, предимно в Русия, Индия и Китай, в етап на подготовка са други 158, а предложени за изграждане са още 324. За сравнение през 2008 г. в целия свят функционират само 438 реактора, като бройката им е непроменена от 1996 г.

С цел безпроблемното усвояване на нови ядрени мощности е създадена Международната агенция за атомна енергия, чиято мисия е да “съдейства за безопасни и мирни ядрени технологии“.

Но агенцията не е регулатор – тя може да съветва и да води процеса при изграждане на нови мощности, но не и да блокира проект или да налага санкции. Нейната явна “импотентност“ се разкри след трагедията във Фукушима.

Представители на агенцията не коментираха случая, но от техен доклад с дата 1 юни става ясно, че Япония е подценила риска от цунами и че системата за ядрена регулация не отчита адекватно ефекта на екстремни събития.

Бизнесът с ядрена енергия обаче настоява, че Фукушима не променя нищо.

На световната ядрена конференция през април в Чикаго представители на индустрията отделиха време, за да се запознаят с притесненията след фукушимската трагедия, но и за да обвиняват медиите, че са преувеличили проблема.

“Трябва да разберем, че заплахата е реална и да се справим с нея“, казва Ричард Майерс от Института за атомна енергия и бърза да атакува “токсичната дезинформация, на която ни подложиха някои медии“.

Докато предизвикателствата в много държави са от техническо естество, за други “черният лебед“ може да се окаже геополитически.

Размириците в Северна Африка и Средния Изток могат да засегнат сигурността на енергийните мощности и ядреното гориво, като някои от страховете могат да се превърнат в оръжие в случай на преврат или, ако попаднат в ръцете на терористи.

“Няма да сгрешим, ако кажем, че политическият риск ще бъде внимателно изследван в бъдеще“, казва Ян Макиулис, консултант по ядрени рискове. “Ако трябва да съм честен, технологичните проблеми не са това, от което се плаша“, добавя той пред Ройтерс.