Къде ще бъдат инвестирани 29-те млрд. евро от ЕС

Повече пари за иновации, бизнес и образование, по-малко за инфраструктура

Къде ще бъдат инвестирани 29-те млрд. евро от ЕС

България договори да получи от ЕС 29 млрд. евро в периода 2021- 2027 г., което е с 13.3 млрд. евро повече спрямо настоящия програмен период 2014 - 2020 г. Причината е, че ЕС създава фонд "Ново поколение ЕС" ("New Generation EU") осигуряващ допълнително финансиране за страните членки за възстановяване от коронакризата.

По този начин България получава от Многогодишната финансова рамка (МФР) 16.7 млрд. евро, което е с около 1 млрд. евро повече спрямо сега. Останалите 12.3 млрд. евро идват по механизма "Ново поколение Европа".

Евросредствата трябва да бъдат инвестирани в периода от 2020 до 2029 г. в пет основни политики - иновации и дигитализация, зелена икономика, мобилност, човешки ресурси и интегрирано развитие на регионите.

Най-общо, през следващия програмен период по-голямата част от безвъзмездните европейски средства трябва да стигнат до хората и бизнеса, а по-малко за инфраструктура - магистрали и ВиК мрежи. Това показва публикуваният първи вариант на Споразумение за партньорство между България и ЕС на информационния портал за еврофондовете.

Повече пари за хората и бизнеса

Предвижда се 16.7 млрд. евро грантове от МФР за България да се разпределят в десет програми.

Значително са увеличени бюджетите на оперативните програми "Човешки ресурси" и "Иновации и конкурентоспособност" през следващия програмен период спрямо настоящия, видно от разбивката на ресурсите.

Най-голямо е увеличението на парите по "Човешки ресурси" - от 938 милиона евро сега на над 1.57 млрд. евро за следващите седем години. По тази програма се финансират мерките на пазара на труда и хората в неравностойно положение - социално слаби и уязвими групи. С около 80 млн. евро са увеличени и средствата за безплатна храна и за материално подпомагане на социално слабите.

Другата програма с повишение на средствата е"Иновации и конкурентоспособност", чрез която се финансира бизнесът, дигитализацията на фирмите и стартиращите компании. Средствата за това се увеличават с около 500 млн. евро и достигат 1.59 млрд. евро за следващия програмен период.

С около 200 млн. евро повече са парите по програмата "Наука и образование" и бюджетът ѝ е 730 млн. евро грантове. Те ще отидат основно за дигитализацията на образованието и дистанционно обучение, както и за скъсяване на връзката между бизнеса и университетите с цел подготовка на кадри за индустрията.

Сегашната програмата за администрацията "Добро управление", чрез която се въвеждаха онлайн услуги за бизнеса и хората в държавната администрация, става "Електронно управление" с почти същия бюджет - 280 млн. евро.

Около 800 млн. евро повече за сближаване на регионите

България ще разчита на повече евросредства за развитието на инфраструктурата по политиката за сближаване в ЕС. Това може да се определи като успех за страната, защото като цяло средствата от Кохезионния фонд, чрез който се финансират тези проекти, бяха намалени. България е една от малкото страни, която успя да договори с около 800 млн. евро повече.

Първоначалните разчети по програма "Транспортна свързаност" са за 1.6 млрд. евро бюджет – толкова, колкото са и през настоящия програмен период. С тях ще се финансират основно железопътни проекти. Целта е най-после да бъде изградена жп линията Бургас - София - сръбска граница, по която влаковете да се движат със 160 км/ч. Тя се строи още от първия програмен период, започнал през 2007 г. Другият заложен жп проект е направлението София - Радомир - границата със Северна Македония. Предвидени са средства и за доизграждане на третата линия на метрото в София, чието строителство започна през настоящия програмен период.

При пътните магистрали приоритетни са тези в северна България, както и изграждането на скоростните връзки север - юг от двата моста над Дунав. Единият е направлението Видин - Враца - София, а другият е Русе - Велико Търново - тунел под Шипка - Стара Загора.

По "Околна среда" първоначално заложеният бюджет е същият както през този програмен период - 1.5 млрд. евро. Те ще бъдат инвестирани във ВиК сектора, в мерки за намаляването на депонираните отпадъци, както и в опазване на природата и мрежата "Натура 2000".

С по-голям бюджет спрямо сега ще разполага програмата "Развитие на регионите" - над 1.4 млрд. евро. Тук ще се прилага нов подход на интегрирани инвестиции. Сега инвестициите ставаха на базата на планове за градско развитие, които не разрешаваха гъвкавост на проектите. Промяна има и в разделението на центровете за растеж. Седемте големи града в новия програмен период стават 10 големи общини - Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград, които са обособени в четири клъстера. Други 40 градски общини също ще получат финансиране по програмата. От тази програма ще се финансира и реформата в здравеопазването с модернизацията на болниците и закупуването на медицинска техника.

Бонус от 200 млн. евро за слаборазвитите региони

България получи и бонус от 200 млн. евро за слаборазвитите си региони. Към момента няма политическо решение дали те ще бъдат инвестирани само в най-бедният европейски регион - Северозападна България - или в цялата страна. Единствено Югозападният регион не е допустим за подпомагане с тези пари, защото е регион в преход, заради високите икономически показатели на София. Средствата за слаборазвитите райони са предназначени за инвестиции в работни места и за бизнеса.

Този "подарък" е добре дошъл за страната ни, по думите на премиера Бойко Борисов. Факт е обаче, че други страни получиха значително повече. Например Хърватия, последната присъединила се към ЕС, договори допълнителни 500 млн. евро от структурните и земеделския фондове. Малта, която е с население от 515 000 жители (по-малко от област Пловдив), ще получи допълнителни 100 млн. евро. Най-големият бонус е за Чехия - 1.55 млрд. евро.

Оперативни програми Бюджет 2014-2020 ЕС Бюджет 2021-2026 ЕС
Иновации и конкурентоспособност 1123 1590
Човешки ресурси 938 1573
Транспортна свързаност 1604 1572
Околна среда 1504 1513
Развитие на регионите 1311 1426
Наука и образование 552 730
Електронно управление (Добро управление) 284 264
Храни и материално подпомагане 104 180
Общо 7526 9152

Източник: Първи вариант на Споразумението за партньорство между България и ЕС
Забележка: Данните са в милиони евро, за периода 2021-2026 данните са предварителни

Повече пари за фермерите по директните плащания

Въпреки намалението на общия европейски бюджет за земеделие, българските фермери ще получат малко повече пари по директните плащания. България ще има достъп до общо над 7 млрд. евро по Общата селскостопанска политика.

Средствата за директните плащания, които се раздават всяка година, се увеличават с 5% и достигат 5 млрд. евро. Така прогнозно осреднено плащане на хектар до 2027 г. трябва да достигне 219 евро, съобщи земеделският министър Десислава Танева.

Останалите 2 млрд. евро са за развитие на селските райони. Средствата за България са увеличени с 250 млн. евро (10% повече) в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г.

План за парите от "Ново поколение Европа"

България ще има достъп и до още 12.3 млрд. евро от новия механизъм "Ново поколение Европа", който беше договорен заради коронакризата. Този инструмент представлява заем, гарантиран от целия Европейски съюз. Средствата по него трябва да бъдат похарчени до края на 2023 г. по седем направления, всяко от които има отделен бюджет.

Най-голям е бюджетът по Механизма за възстановяване и устойчивост, който за България възлиза на 6.2 млрд. грантове и 4.5 млрд. евро заеми, които към момента не е ясно дали ще теглим.

За отпускането на безвъзмездните 6.2 млрд. евро България трябва да представи пред Европейската комисия Национален план за възстановяване на икономиката. Срокът е 30 април 2021 г.

Планът трябва да съответства на отправените към страната ни препоръки, да включват реформи, които допринасят за екологичните и цифрови преходи и стимулират растежа и заетостта. За страната ни препоръките са в областта на енергийната ефективност, реформата в здравеопазването, образованието, кръговата икономика и пазара на труда.

Една значителна част от средствата се планира да бъдат похарчени за енергийна ефективност на жилищните сгради и за предприятията. Политическо решение колко точно и за какво обаче все още не е взето, коментираха правителствени източници пред Mediapool. Факт е обаче, че управляващите вече анонсираха, че Националната програма за саниране ще продължи безплатно за още около 2000 блока, за което ще са необходими около 1 млрд. евро, ако се съди от досегашния опит. Поне още толкова ще бъдат предоставени на бизнеса за внедряване на енергийно ефективни производства.

Друга част от средствата ще отидат за здравеопазване и образование, като все още не е ясно каква.

Първите "бързи" пари по новия механизъм, които ще са налични за България още тази година, са в размер на 656 млн. евро по инструмента React-EU., обеща вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. Този инструмент беше създаден с цел да се преодолеят преките последици от пандемията от Covid-19. С тези пари могат да се покриват разходи правени от февруари 2020 г. по мерки срещу коронакризата, а средствата трябва да бъдат похарчени до края на 2023 г. За да се случи това бързо, усвояването на парите ще става през сегашните оперативни програми през модула ИСУН 2020. С тях ще могат да се финансират закъсали общини и бизнеси. Целта е да бъдат подпомогнати максимално много компании, като е възможно да има намаление на сумата за субсидиране. Общият брой на фирмите у нас е 400 000.

Сега тези грантове се предоставят чрез оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", интересът към която е доста голям. Темповете на обработването на документите обаче е бавен и по тава бе посочено като причина за смяната на икономическия заместник-министър Лилия Иванова, което стана при последния ремонт на кабинета.

Други 678 млн. евро се отпускат на България по Фонда за справедлив преход, насочен основно към закриването на ТЕЦ-овете. Еврокомисията настоява България да използва тези средства за решаването на проблемите в трите въглищни района - Стара Загора, Бобов дол и Перник. Българското правителство обаче не иска подобно териториално ограничение, за да може да харчи от този фонд в цялата страна. Аргументът е, че навсякъде има производства замърсяващи околната среда. Единственото изключение е област Добрич, която няма да е допустима за подпомагане. Към момента няма яснота какво ще бъде крайното решение на ЕК.

Какво предстои

Рискът от промени в общото финансиране за България е минимален, но е възможно да има вътрешни размествания, поради което всяка от посочените суми засега е условна. Причината е, че новият дългосрочен бюджет на ЕС предстои да бъде одобрен и от Европейския парламент (ЕП), за да стане факт.

ЕП вече даде знак, че ще иска увеличаване на парите по някои направления. В декларация ЕП изрази "съжаление" от намаляването на средствата по здравните и изследователските програми на ЕС, както и за подкрепата на образованието и цифровите иновации. Освен това евродепутатите не са доволни от неяснотите от новия общ заем от 500 млрд. евро, с който се финансира новият механизъм "Следващо поколение ЕС", с бюджет от 750 млрд. евро.

Досегашният опит показва, че одобрението на многогодишния бюджет на ЕС от парламента отнема около половин година. При оптимистичен сценарий това означава, че ЕС ще има бюджет най-рано в края на годината. След това предстои писане на правилата и регламенти за оползотворяването на средствата, което ще отнеме поне още година.

Едва след окончателното приемане на бюджета, България ще може да внесе за одобрение в ЕК Споразумението си за партньорство за периода 2021 - 2027 г. Процесът по одобрението му също отнема около година. Успоредно с това трябва да бъде представен и Националният план за възстановяване, който да разпише как ще се ползват парите от новия механизъм. За изразходването на средствата от Многогодишната финансова рамка пък трябва да бъдат представени и оперативните програми, които да получат одобрението от ЕК.

Целият този административен процес не пречи да започне изразходването на средствата. Страните членки имат право да ги харчат, но на свой риск. Досегашният опит показва, че не е имало случай, в който ЕК да не е одобрила някое от плащанията, извършено от българските власти под условие. Поне публично няма изнесена такава информация.

Споделяне
Още от Бизнес