Как Бин Ладен спечели от войната срещу Ирак

Ако решението американските войски да се изтеглят от Саудитска Арабия бе обявено преди войната в Ирак, щеше, и то с основание, да изглежда като голяма победа за Осама бин Ладен и неговите последователи. Ал Каида започна кампанията си именно с искането за изтегляне на американските войски от страната. Обявяването на решението точно след войната бе плод на внимателна преценка, целяща да се избегне това впечатление.

Скоро след Войната в Залива през 1991 г. американците стигнаха до извода, че присъствието на техни войски в Саудитска Арабия повече им вреди, отколкото им помага. Останалите места, където можеха да бъдат дислоцирани войските, бяха достатъчни за американските интереси в региона. Но те не искаха да напуснат, защото оттеглянето им би изглеждало като огромен политически успех за Бин Ладен.

Нашествието в Ирак даде идеалното решение. То прекъсна връзката между присъствието на американски войски и заплахата, идваща от Саддам Хюсеин. Погледнато от друга гледна точка, то смекчи американската криза на самочувствие след събитията от 11 септември - те накараха САЩ да избягват всяко решение, с което биха изглеждали слаби. Отстраняването на Саддам Хюсеин по толкова драматичен начин почти удовлетвори тази мания. Сега решението на американците да се изтеглят от Саудитска Арабия изглежда като взето от позиция на силата.

Симпатизантите на Ал Каида приемат събитията по различен начин, но всички са единодушни, че нахлуването и окупацията на Ирак оставят на заден план присъствието на няколко хиляди американски войници в кралството. Ясно е освен това, че американското изтегляне няма да е истинско. Въпреки че униформените войски ще си тръгнат, базите и гражданският персонал ще останат. Нещо повече, САЩ имат зелена светлина да се върнат без да търсят конкретно саудитско одобрение.

Решението за изтегляне няма да намали мюсюлманската враждебност срещу Америка. За много мюсюлмани американските действия след събитията от 11 септември са далеч по-силна проява на хегемонизъм, отколкото самото военно присъствие в Саудитска Арабия. Нашествието и окупацията на Ирак никога няма да изглеждат като освобождение. Кадрите с американски танкове в Багдад се смятат за най-голямото унижение за арабите и мюсюлманите след 1967 г. Багдад, столица на Арабския халифат в продължение на 600 години, заема централно място в историческата памет на мюсюлманите и означава много повече, отколкото Рияд или Кайро.

При всяко положение, след 1998 г. Бин Ладен не само целеше да изгони американците от Саудитска Арабия, но и започна цялостна конфронтация със САЩ. Сега, след окупацията на Ирак, той и последователите му вероятно смятат своята война за още по-основателна.

Американската инвазия в Ирак дойде като подарък за Бин Ладен. Той твърдеше, че мюсюлманските страни са основната американска мишена - нападнат бе Ирак, не Северна Корея. Смяташе, че американците целят окупация, не само сплашване - и точно така стана. Бе на мнение, че повечето арабски лидери, особено в Саудитска Арабия, ще застанат заедно със Съединените щати срещу останалите араби - и това се сбъдна. Твърдеше, че партията Баас и арабският национализъм не са достатъчни и че само ислямът и джихадът могат да направят мюсюлманите и арабите силни. Падането на режима на Саддам само засили този довод.

Ходът на конфликта подкрепи идеята на Бин Ладен, че само "асиметричната война" може да бъде ефективна срещу такава могъща военна сила. Американската безскрупулност срещу цивилните, разрушаването на инфраструктурата и окуражаването на действията, с които бяха унищожени ценни исторически предмети и публична документация, също засили посланието на Ал Каида. Това важи и за американската обществена подкрепа за войната срещу Ирак, защото Бин Ладен винаги е смятал, че проблемът не е само в правителството, а във всички американци.

Какви последици ще има всичко това за стабилността на саудитския режим? Както е добре известно, режимът зависи от религиозната си легитимация. Той винаги е нарушавал ислямските учения, но безнаказано, възползвайки се от лоялността на духовенството. Режимът смяташе, че по този начин може да наложи и американското военно присъствие. В резултат обаче самото духовенство загуби авторитета си. Това е така, защото ислямът е категоричен по два въпроса - забранено е немюсюлмански войски да влизат в Саудитска Арабия, а който помага на немюсюлмани да атакуват мюсюлмани, също става "неверник". Уахабитската ислямска школа, която доминира в Саудитска Арабия, е особено непреклонна по тези точки.

Така че след като американските войски прекараха в страната 12 години, а саудитски бази бяха използвани за атаки срещу Афганистан и Ирак, вече е невъзможно режимът да запази легитимността си. Саудитският министър на отбраната принц Султан доста глупаво сложи край на всеки шанс режимът да се възползва от американското изтегляне, като обяви, че решението си е само на САЩ.

* Авторът е влиятелен саудитски дисидент и директор на Движението за ислямски реформи в Арабия.

По БТА