Как да се изтеглим с победа от Ирак

"Толкова многочислен контингент е на ръба на възможностите ни и ще породи рискове от компрометиране", казваше бившият полски министър на отбраната Бронислав Коморовски, след като през септември 2003 г. Полша пое администрирането на централно-южната зона за стабилизиране в Ирак. А генерал Славомир Петелицки, бивш командир на специалните части ГРОМ, предупреждаваше, че в Ирак може да възникнат проблеми, защото там отиват прекалено много наборници вместо нужните професионални войници.

Какво писа пресата

В полските вестници се появиха описания на уплашени войници, които се боят да си покажат носа от укрепената база, как иракски деца им показват, прекарвайки пръст по гърлото си, какво ще сторят татковците им с нашествениците. Един всекидневник писа, че в свещените за шиитите Кербала и Наджаф са пристигнали милиони терористи от Иран и че нашите войници ще се върнат, но "в чували".

Немската преса пък твърдеше, че Полша, заемайки се със създаването на многонационалната дивизия, "няма понятие какво я чака". Велт се шегуваше, че щом американците ще поят арабите в своята зона с "Кока кола", то поляците ще продават на местното население "водка и кисели краставички".

След година и половина

Мина половин година и към края на януари и началото на февруари в Полша ще се завърне от Ирак първата смяна от полския контингент, начело с генерал Анджей Тишкевич. Досега на територията, за която отговаря многонационалната дивизия, са загинали осем войници. Шестима от тях - петима българи и двама тайландци - намериха смъртта си при атентата в Кербала, а осмият беше полският офицер Хероним Купчик. Трябва да се добавят и загиналите седмина служители от испанското разузнаване.

В сравнение с други райони в Ирак, особено с прословутия "сунитски триъгълник", това е много малко. Нямаше големи провали и дивизията под полско командване действаше ефективно. Оказа се, че нашата армия, която в чужбина възприемаха като архаична и изостанала, а у дома бе обект на подигравки, се справи прекрасно в Ирак!

Военната Вавилонска кула

От военна гледна точка въпросът не е толкова прост. Никога дотогава в историята на военните операции не се бе случвало в район, където трябва да се установява, а не поддържа сигурност, да бъде изпращана бойна единица, съставена от представители на 23 страни.

Полша се надяваше в образуваната дивизия под наше командване да се включат държавите от Вишеградската група. Унгарците проявиха лоялност и се включиха с подсилена бойна рота, в последния момент словаците изпратиха част от своя контингент в полската зона (други словашки войници останаха в британската зона), а чехите отговориха, че техните части ще отидат под британско командване.

Успех на американската дипломация беше "вкарването" на испанския контингент и войниците от Латинска Америка в командваната от Полша дивизия. Успех на полската дипломация бе включването на Украйна (с около 1500 войници плюс хеликоптери Ми-24) и на България.

Още в хода на организирането на дивизията се оказа, че единствено полски офицери са в състояние да я командват - с войниците на страните от НАТО поляците се разбират на английски, а с украинците и българите - на руски или на "общославянски" език.

Крехкият договор с шиитите

Успехът на полските въоръжени сили в Ирак е несъмнен. Без отговор обаче остава въпросът: какво следва по-нататък?

Съединените щати възнамеряват тази година да предадат част от властта на иракски цивилни власти. Сунитите от централните райони на Ирак осъзнават, че при демократични избори ще победят шиитските партии. Това осъзнават и шиитите и именно затова в техните зони цари спокойствие.

Какво ще стане, ако надеждите на шиитите се сбъднат и те спечелят изборите? А ако не се стигне до избори? Кой вариант е по-лош?

Атентатите през декември в полската зона сочат, че нападателите вече не са само отчаяни хора, "осиротели" след свалянето на Саддам. Те вече могат да извършват координирани акции и разполагат с добро разузнаване.

Така че "полската" дивизия трябва активно да отговори на заплахата, като нанася удари и по нелегалните иракски групировки. Това ще наложи промяна в тактиката. Например патрулите ще бъдат придружавани от автомобил с войници от специалните части. В случай на нападение патрулът няма да се оттегля, а ще атакува. Затова за втората смяна в Ирак заминават повече на брой полски командоси и войници от спецчастите.

Само че дали това няма да попречи на досегашния крехък договор между полското командване и водачите на шиитските кланове?

Продължителността на мисията

Основният въпрос гласи: Колко дълго ще бъде в състояние Полша да продължи мисията си в Ирак?

Президентът Александър Квашневски обяви, че предвижда ограничаване на контингента през 2005 г., когато властта в Ирак фактически ще бъде поета от иракчани. Но изглежда не всичко зависи от напредъка в процеса по демократизирането на Ирак.

По данни на министерството на националната отбрана разходите за една смяна (от 6 месеца) на полския контингент в Ирак възлизат на 350 милиона злоти (около 97 милиона долара). Тоест годишно Ирак поглъща 700 милиона злоти (близо 195 милиона долара), което не е малко.

Партньорите

Военни експерти твърдят, че ще може да изпратим в Ирак три, най-много четири контингента от по 2 500 полски войници.

Явно и нашите коалиционни партньори няма да могат да поддържат в многонационалната дивизия същия брой войници, какъвто имат в момента. Причините за това са финансови и опасения за тяхната сигурност.

Украинците вече съобщават, че ще имат проблеми с формирането на третата смяна. Българите още преди атаката в Кербала изпитваха недостиг от лекари за втората си смяна. Сега Япония ще изпрати 700 войници, но дали те ще бъдат толкова и след подмяната им?

Въпросът за участие в иракската мисия ще стане преди всичко тема за разгорещен политически дебат. Това вече стана в Япония, където опозицията обвинява премиера, че изпраща японските сили за отбрана на война, което е забранено от конституцията на страната. В България бившият заместник-министър на отбраната Илия Маринов обвини поляците, че са се договорили с иракчаните, които по тази причина атакували българска база, а не полска. (В действителност беше нападната и полска база). Правителството и Генералния щаб в София се дистанцираха от тези обвинения, но думите на Маринов са знак, че сред съюзниците ни може да нарастват съмненията.

Командването

Испанците постоянно обявяват, че ще поемат командването на дивизията, но без да планират увеличаване на своя контингент от 1500 човека, за да може Полша пропорционално да намали числеността на своя. Освен това Испания не разполага с офицери, които да ползват и английски, и руски.

През декември шефът на американската дипломация Колин Пауъл каза, че командването на "полската" дивизия би могло да бъде поето от НАТО. Всички наблюдатели подчертаха, че идеята не е срещнала възражения. Но това не означава съгласие. НАТО отдавна ръководи операциите в Афганистан и като че ли не съумява да разшири контрола си върху територии извън Кабул (с изключение на опитите напоследък да стори това в Кундуз).

Интереси и разочарования

Мнозина политици подчертават, че заради военното си присъствие в Ирак и успехът на мисията ѝ там Полша, макар и на европейска политическа почва, се превърна от поучаван от всички юноша в боксьор от средна категория.

В страната обаче отново се задава въпросът: какви са дългосрочните интереси на Полша в Ирак?

Засега участието в иракската операция не носи икономически изгоди от следвоенното възстановяване. И това е не поради нежеланието на американците, а по-скоро защото постоянната несигурност в Ирак пречи на икономическата инициатива. Освен това обявените от Вашингтон американски инвестиции в Полша не отговарят на обществените очаквания. Няма напредък и в разговорите за визите, които САЩ все още изискват от гражданите на "втория по значение" свой съюзник.

Полша постигна успех в организирането и командването на дивизията в Ирак, но сега пред правителството във Варшава стои по-трудна задача. То трябва да подготви сценарий за изтегляне от Ирак - спокойно и постепенно оттегляне, така че нашето пребиваване в тази страна да бъде запазено като успех.

Военните теоретици често казват: "Лесна работа е да вкараш някъде войски, по-трудното е постигнеш успех и да ги изтеглиш оттам".

*Със съкращения, по БТА