Как (не) се създава държавна комисия

В началото на 2002 г. в Държавен вестник беше обнародван Закон за защита на личните данни, който "урежда защитата на физическите лица при обработването на лични данни, както и достъпа до тези данни". Законът влезе в сила със задна дата от 1 януари 2002 година. Как се развиват нещата по-нататък?

1. Съгласно параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби, Министерският съвет трябва да предложи на Народното събрание състава на Комисията за защита на личните данни в едномесечен срок от влизането в сила на закона. Това не се случва - съставът на комисията е предложен от правителството на 9 май 2002 г., с повече от три месеца закъснение.

2. Парламентът гласува избора на комисията на 23 май 2002 г., в последния ден от 14-дневния срок, който има по закон. В комисията са избрани Иво Стефанов (председател), Станимир Цветков, Красимир Димитров, Евгений Радев и Ради Романски.

3. В тримесечен срок от избирането ѝ Комисията за защита на личните данни трябва да приеме и публикува в "Държавен вестник" правилника за своята дейност и за дейността на администрацията си. Както може да се предвиди, това не се случва - правилникът е обнародван в Държавен вестник на 31 януари 2003 година, т.е. с повече от пет месеца забавяне.

Натрупаното закъснение от забавянето на избора на комисията и забавянето на приемането на правилника ѝ е осем месеца. Две седмици след приемането си правилникът е поправен.

4. В правилника на комисията са заложени 76 души администрация (виж таблица 1). Тази бройка, обаче, не е попълнена със служители - едва 1/7 от заложения персонал е нает две години след приемането на закона.

Таблица 1: Персонал на Комисията за защита на личните данни
Обща численост на персонала в т.ч.
76
1. Изборни длъжности
5
1.1. Председател
1
1.2. Членове
4
2. Главен секретар
1
3. Обща администрация в т.ч.:
20
3.1. дирекция "Финансово-стопанска и международна дейност"
20
4. Специализирана администрация в т.ч.:
50
4.1. дирекция "Правна"
20
4.2. дирекция "Програмно-техническа"
18
4.3. дирекция " Информационна"
12

Източник: Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация

5. Разглеждайки положението в други страни, установяваме, че в съответните комисии там работят значително по-малко хора, отколкото в България (виж таблица 2). В Швеция в Datainspektionen има 40 служители (Швеция има с 1 милион души по-голямо население от България). В Ирландия в службата на Data Protection Commissioner са заети 16 души, а в Нова Зеландия в службата на Privacy Commissioner работят около 30 души, като не всички са на пълен работен ден. Очевидно, персоналът на българската комисия е поне два пъти в повече от необходимото.

Таблица 2: Международно сравнение
 
България
Нова Зеландия
Швеция
Ирландия
Комисия за защита на личните данни
76
30
40
16
Население на страната
7 845 499
4 009 200
8 867 320
3 917 203

Източници: Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, Fourteenth Annual Report of the Data Protection Commissioner (Ireland), 2002, Annual Report of Privacy Commissioner(New Zealand) for the year ended 30 June 2002, Datainspektionen (Sweden), International Financial Statistics, November, 2003, национални статистически институти

6. През първата половина на декември 2003 г. Комисията за защита на личните данни стана известна с това, че закупи автомобили БМВ, последен модел от пета серия, за 300 000 лева (което е 1/3 от годишния ѝ бюджет). Оправданието на Красимир Димитров, член на комисията, беше: "Парите бяха за капиталови разходи и имаше два варианта - да ги върнем или да си купим автомобили". Схващането на членовете на комисията, че е естествено спестените пари да се похарчат в края на годината, вместо да се върнат на бюджета, е показателно за поне три неща:

- Комисията за защита на личните данни не осъзнава простата истина, че е морално, справедливо и отговорно когато в края на годината има спестени пари на данъкоплатците, те да се възстановят на държавния бюджет, а не да се похарчат с единствената цел да не се върнат.
- Скъпите лимузини въобще не би трябвало да са сред нещата, които ползват държавните служители.
- В публичния сектор има силно изкривени стимули по отношение на изразходването на средства. Един от начините за промяна на тези стимули е третиране на финансирането на капиталови разходи от бюджета като кредит, за който ежегодно трябва да се плаща "лихва" на бюджета от съответното ведомство, което е извършило разхода. Подобен подход се прилага успешно в Нова Зеландия.

7. Комисията за защита на личните данни накара съвършено безсмислено стотици хиляди хора да изпращат писма, че са администратори на лични данни, което показва, че тя не осъзнава какъв огромен разход налага на бизнеса с този си акт. С многомесечно закъснение комисията обяви, че вероятно това изискване ще бъде променено.

Ефективната администрация, която постига поставените ѝ цели с най-малко разходи и най-малко пречки пред хората и бизнеса, е изключително важна за икономическото развитие. В случая с Комисията за защита на личните данни, обаче, виждаме, че случаят не е такъв.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?