Как протича процедурата по свръхдефицит?

Процедурата по свръхдефицит, която Европейската комисия открива срещу държава членка на ЕС, протича в няколко етапа, Тя предполага засилено наблюдение на фискалната политика на държавата от страна на ЕК и останалите членки на ЕС и включва поредица от действия от страна на ЕК и Съвета на министрите, които имат за цел да подпомогнат и мотивират засегнатата държава за постигането на крайната цел. А тя е коригиране на прекомерния дефицит и привеждането му в съответствие с референтната стойност в определени срокове.

Процедурата сама по себе си не е наказателно действие. Тя става такава, ако държавата под наблюдение не реагира своевременно на препоръките за коригиране на дефицита, за да коригира публичните си финанси, като сведе дефицита под референтната стойност.

Според чл. 126, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Европейската комисия следи дали държавите членки не надвишават референтните стойности за бюджетен дефицит и дълг, определени с Протокола за процедурата по свръхдефицит (в приложение към договорите).

В случай, че дадена държава членка превиши референтната стойност за бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП,

ЕК започва прилагането на т. нар. ″процедура по прекомерен дефицит”

с изключение на случаите, когато:

- размерът на дефицита намалява съществено и има стойности, много близки до референтната стойност от 3%;

- превишението е изключение и е много близко до референтната стойност (под ″много близка до референтната стойност” се разбира дефицит, не по-висок от 3,5%).

След публикацията на Евростат в четвъртък на основните фискални данни на страните от ЕС стана ясно, че пет държави членки не превишават референтната стойност от 3% за бюджетния дефицит, а други две (Австрия и Германия), макар и с дефицит над 3%, попадат в категорията на второто изключение от чл. 126 (2) – регистрираното от тях превишение е много близко до референтната стойност и може да се приеме като изключение.

Евростат обяви, че България регистрира бюджетен дефицит от 3.9% от БВП за 2009 г. Въпреки че до 2008 г. включително, страната ни формира фискални излишъци и 2009 г. е изключение от тази тенденция, България не може да избегне началото на процедурата по свръхдефицит, тъй като не се вмества в границата от 3.5%, която се тълкува като достатъчно близка до референтната стойност.

В този случай се пристъпва към прилагането чл. 126 (3), при което

Европейската комисия ще изготви доклад за България,

в който описва в детайли факторите, довели до превишението на дефицита над референтната стойност. В доклада се дава и информация дали дефицитът превишава дела на публичните инвестиции в БВП, както и прогнози за средносрочните икономически и фискални перспективи на страната ни.

Въз основа на този доклад Икономическият и финансов комитет (ИФК) ще приеме становище.

Според чл. 126 (5), ако ЕК прецени, че е налице свръхдефицит, приема становище, адресирано до България и информира за това Съвета на ЕС. Той ще разгледа становището на ЕК и въз основа на получените допълнителни пояснения от българска страна ще вземе окончателно решение дали е налице свръхдефицит или не.

Очаква се това да се случи на следващото заседание на ЕКОФИН през май.

Ако решението на ЕКОФИН е положително и констатира наличието на свръхдефицит за България, по предложение на ЕК Съветът ще приеме препоръки към страната ни за преодоляване на проблема със свръхдефицита. Тези препоръки не са публични, освен ако правителството не успее да коригира прекомерния дефицит в рамките на указания срок.

Като следваща стъпка за засилване на натиска към България, ако страната не успее да коригира дефицита си още на предходната фаза от процедурата по свръхдефицит, горните препоръки на Съвета стават публични.

В случай, че и горната мярка не доведе до желания резултат, Съветът започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава членка до финансови санкции.

До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава членка на Европейския съюз.