Как се прахосват средства на данъкоплатците

В четвъртък, 22 юли, за броени минути правителството взе решение да похарчи четвърт милиард лева, повечето от които не са предвидени в държавния бюджет. Средствата се предоставят на:
1. Министерство на регионалното развитие и благоустройството - 100 млн.лв. за пътища, магистрали и инфраструктурни обекти;
2. Министерство на здравеопазването - 76 млн.лв. за уреждане на просрочените задължения на болниците;
3. Министерство на образованието и науката - 40 млн.лв. за ремонти в държавни училища, за текущи разходи и за БАН;
4. Общините - 10 млн.лв. за ремонт в общински училища и за текущи разходи;
5. Министерски съвет, областни администрации - 12 млн.лв. за изграждане на малки обекти с регионално значение;
6. БДЖ - 10 милиона лева;
7. Фонд "Земеделие" - 10 милиона лева;
8. Фонд "Тютюн"- 5 милиона лева.
9. В допълнение към преките разходи правителството одобри и държавни гаранции в размер на над половин милиард лева за ТЕЦ "Марица изток 2" и моста "Видин - Калафат".

Сумата

Отпуснатите средства (без държавните гаранции) са 263 милиона лева. За да добием представа за големината на тази сума, ще посочим няколко сравнения:
- 263 милиона лева са над 4 пъти повече от обещаното догодина двупроцентно намаление на данъка върху доходите. С други думи с тези средства още тази година личният подоходен данък на всеки български данъкоплатец можеше да се намали с около 1/3.
- 263 милиона лева са с 30% повече от предвиденото намаление на данъка върху печалбата през 2005 година. Тоест, още през тази година данъкът върху печалбата можеше да се намали от 19.5% до 13-14%.
Държавните гаранции са над половин милиард лева, което представлява увеличение на държавногарантирания дълг с над 50%. Ако се продължи с този бърз темп на увеличение до края на мандата дълговите индикатори на страната ще се влошат значително.

Причините

Най-вероятно причината правителството да отпусна толкова значителни финансови средства е, че то наистина има желание да направи нещо позитивно в съответните сфери и, понеже не знае как да го направи, решава, че наливането на много пари от държавата ще помогне.

В допълнение към това, след една година предстоят избори, което насърчава правителството да предприеме колкото се може повече проекти, които дори да не са ефективни, са популярни (и популистки). Не бива да забравяме и чисто бюрократичния елемент - колкото повече пари харчи администрацията, толкова повече власт и възможности придобива тя и поради тази причина държавните чиновници винаги правят всичко възможно, за да убеждават колко необходимо е увеличаването на разходите.

Пари или реформи

С отпускането на повече от четвърт милиард лева допълнителни разходи и над половин милиард лева държавни гаранции правителството за пореден път показва, че предпочита да налива пари в неефективни дейности вместо да извършва реформи в тях. Това, естествено, намалява финансовата дисциплина - всеки ръководител знае, че няма да бъде уволнен при преразход на средства, а напротив - ще получи още средства и съответно всички имат стимул да изразходват повече.

Какви реформи биха могли да се направят вместо да се наливат пари?

• Министерство на регионалното развитие получи допълнителни 100 милиона лева към заложените в бюджета на ведомството 400 милиона. Значителна част от тези средства биха могли да се спестят ако магистралите и някои от инфраструктурните обекти се приватизират или концесионират.
• Допълнително отпуснатите 76 милиона лева за болниците се дължат на забавянето на здравната реформа. Ако болниците бяха частни и се финансираха от частни здравни фондове никога нямаше да се достигне до натрупване на огромни дългове.
• В образованието има 2 пъти повече учители отколкото са нужни. В същото време няма пари за компютри, книги, оборудване, ремонти. Ако излишните учители бъдат съкратени ще се освободят половин милиард лева, с които ще може да се осигури наистина качествена промяна в образованието.
• За последните 4 години БДЖ са получили над половин милиард лева субсидии. Ако компанията работеше на пазарни принципи и се управляваше ефективно тези средства можеха да се спестят, също както и прясно отпуснатите 10 милиона. Същото се отнася и за земеделието - вместо да провежда пазарни реформи в отрасъла, правителството прави фермерите все по-зависими от парите на данъкоплатците, което намалява стимулите за повишаване на ефективността.
• Държавните гаранции за ТЕЦ "Марица изток 2" и моста "Видин - Калафат" можеха да бъдат спестени ако тези два проекта бяха приватизирани и осъществени от частни инвеститори.

Всичко това показва, че с малко повече реформи правителството можеше да спести 263-те милиона лева допълнителни разходи и да ги насочи към намаление на данъците. По този начин щяха да се насърчат инвестициите и да се ускори икономическото развитие и в резултат да се увеличи благосъстоянието на всички български граждани. Но да се правят реформи е далеч по-трудно от прахосването на средства.