Призовават ни да спасим човешката цивилизация, като си стоим вкъщи и си мием ръцете. Като в модернистичен роман, в който цялото действие се разиграва в съзнанието на разказвача. В моята собствена равносметка за ерата на Ковид-19 ще останат само тези физически обекти, които си струват да бъдат споменати: неизползвани самолетни билети и използвани предпазни маски.
И въпреки това в мига, в който излезеш на улицата, веднага забелязваш колко много неща са се променили. Врати затвориха не само моите любими кафенета във Виена и в София, но и любимата ми книжарница във Вашингтон. Ковид-19 разруши нашия начин на живот подобно на неутронна бомба - без да уврежда материалния свят. През по-голямата част от 2020 година летищата бяха едно от най-тъжните места на света - празни и тихи, подслонили само шепа пътници, които като призраци се лутат из терминалите.
Вкъщи е България
През последните три десетилетия свободата на придвижване непрекъснато се разширяваше, за хората от най-различни социални класи ставаше все по-лесно да се смесват, а това се превърна в могъщ символ на глобализацията. Днес тази свобода вече е в историята - или поне са ѝ наложени продължителни ограничения. В същото време публичните призиви към хората да си стоят вкъщи предизвикаха нещо като метафизична рефлексия: "вкъщи" е мястото, където искаш да бъдеш, когато си застрашен от сериозна опасност. И в мига, когато аз и семейството ми разбрахме, че ни предстои дълъг период на социално дистанциране, ние взехме едно решение, което изненада и нас самите: да се върнем в България.
Това решение определено не беше рационално. В продължение на десет години ние живеем и работим във Виена. Обичаме този град, а и австрийското здравеопазване е много по-благонадеждно от българското. Тоест, върнахме се в България единствено поради убеждението, че трябва да си стоим "вкъщи". А за нас "вкъщи" е България. В това кризисно време искахме да бъдем по-близо до хората и местата, които сме познавали през целия си живот.
Това важи не само за нас: по същия начин постъпиха и 200 000 други българи, които живеят в чужбина. В своята родина многобройни хора потърсиха не само закрила - те намериха и утешение в майчиния си език. В моменти на най-голяма опасност ние несъзнателно проговаряме на езика, с който сме отраснали. В своето детство в България научих нещо много ценно от руските филми за Втората световна война: един от най-опасните моменти за съветската шпионка в хитлеристка Германия е раждането на дете, защото раждащата жена неизбежно крещи на майчиния си език. Да, да си останеш вкъщи означава да останеш в майчиния си език, да останеш на сигурно място.
Парадоксът на пандемията
Глобализацията през 21 век произведе и една голяма оптическа измама: че само мобилните, трансгранични хора, които познават много летища по света, могат да бъдат истински космополити, че само онези, които се чувстват у дома на няколко различни места, могат да запазят една универсална перспектива. Но нека да си припомним, че класическият космополит, философът Имануел Кант, никога не е напускал родния си Кьонигсберг (днес Калининград), който в различни периоди принадлежи към различни империи. Кант въплъщава същия парадокс като пандемията от Ковид-19, която води към по-глобален свят, макар че точно заради нея националните държави слагат гранични катинари на глобализацията.
Защото именно самоизолацията и социалното дистанциране дадоха простор на европейския дух. Ние затворихме границите между държавите от ЕС, затворихме хората по домовете им, но тъкмо в резултат от това те станаха по-космополитни от когато и да било преди. За всички онези, които имат достъп до съвременните комуникационни технологии, пандемията прекрати не глобализацията, а локализацията. (…) Това може да се окаже просто преходен исторически момент, на въпреки всичко няма как да отречем, че все по-добре разбираме какво означава да живеем в един-единствен общ свят.
"Коронавирус и родина: заразата отново ме превърна в българин" - под това заглавие германският "Тагесшпигел" публикува есето на Иван Кръстев, част от което прочетохте тук. Цялото есе на Кръстев ще излезе в годишен сборник на Project Syndicate.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ако приемем че тия близо 700 хил. българи в чужбина са създали и деца нека ги закръглим на милион, а може би и повече, но трите милиона са глупава легенда. А Кръстев просто се е оказал без препитание и е избрал да пише от България, където разходите са в пъти по-малки при положение, че вероятно живее и в собствен имот. Ама иначе статии в "Ню Йорк Таймс", "Шпигел" ала-бала пък то не стигат да си плащаш наема и за един "Сахер"... Поредният емигрант с претенции без покритие, те винаги първи се прибират. Чакайте в София и Найо Тицин , но той поне има кадърна съпруга която да го издържа.
1. Нaceлeниe 1989 г. - 8 767 308, 2. Нaceлeниe 2019 г. - 6 951 482; 3. Нaмaлeниe - 1 815 826; в т.ч. oт oтpиц. ecтecтвeн пpиpacт - 1 144 636, oт нeтнa мигpaция - 671 190; 4. Oт 2012 дo 2019 в Бългapия ca ce зaвъpнaли/зaceлили 91 908 бългapи; 5. Пpeз 2019 зaгубaтa oт нeтнa мигpaция e caмo 2012 души; 6. Пpeз 2020 вepoятнo щe имa увeличeниe нa нaceлeниeтo oт нeтнa мигpaция; Oткъдe ги изкapa тия „1.5 млн.“ ? „Oбщecтвeнoтo мнeниe“ нa миcиpкитe в кoкoшapникa e, чe даже били 2-3 милиoнa. :)
Доста елементарни разсъждения. Има нещо много повърхностно в тях.
Според автора излиза, че 10г. не е бил българин, защото живеел във Виена. Или българи са само онези, завърнали се напоследък в България.
За затворените кафета не ми се дебатира. Те са си тук във Виена, както и Операта. Както Музикферайнът, както много други неща. Временно не работят, но никой не може да ги премести.
И защо, по дяволите, не може да живееш във Виена и да си българин ? Който обикаля света именно като българин ? В любимата …
Италия никой не те спира, в Испания и Чехия ( през лятото ) - също. В САЩ не може в момента, но това няма да е вечно.
В България не можахме това лято поради ограниченията, а и от страх, но през идващото лято ще отидем на всяка цена. И от това няма да станем ни повече, ни по-малко българи.
В София е значително по-евтино, отколкото във Виена, а главното е, че не плащаш виенски наеми.
Само един емигрант може да разбере тази статия и как автора се чувства. Вярно е, че в "собствени води" човек се чувства най-добре, когато е в изолация. Когато човек живее за дълго в чужбина постепенно забравя лошите моменти и си спомня само най-доброто от България. За ваше успоконие аз не мисля да се връщам скоро.
Това, 90% същото съдържание го четохме преди 6 месеца г-н Кръстев. Напишете си,че правите реклама на Боце, 200.000 се прибраха, пълен смех, от тях 100.000 "испанци", щот нямат дотовори и не взимат помощи, а 1.5 млн.българи дори и не помислаха да се върнат при Мутрагеньо...
Преди това беше на хранилка във Виена, но ковид бързо прибра близо 200 хил. българи по признание на Кръстев към родината. Хората без здрава реализация и истинска интеграция бяха принудени да се върнат в родината. Това разбира се не е нещо лошо, но показва безпристрастно спуканите им балони и фалшиво самочувствие.