Какъв избор ще направи Северна Корея?

С преговорите, които започнаха днес в Китай, Съединените щати и Северна Корея направиха една дълго очаквана крачка, с която се отдалечиха от дипломатическата безизходица. След последния официален контакт между администрацията на Буш и режима на Ким Чер Ир преди осем месеца Северна Корея бързо напредна по пътя към производството на своя ядрен арсенал, като същевременно настояваше за двустранни преговори със САЩ. Отговорите на хронично разединената администрация, често неадекватни, варираха между бездействие и искане за многостранно решение. Трябва да признаем заслугата на новото китайско правителство на Ху Цзинтао, което разчупи порочния кръг и с предложението си да участва в разговорите им придаде някакъв многостранен характер, като същевременно осъществи силен икономически натиск върху Северна Корея, за да я накара да участва. Сега постигането на споразумение, което да сложи край на сериозната заплаха, идваща от Северна Корея, зависи от желанието и на трите страни да вземат трудните решения, които досега избягваха.

Най-важният избор трябва да направи Ким Чен Ир. Той най-накрая трябва да реши дали ще се опитва да спасява режима си като се сближава с цивилизования свят или като се въоръжава с ядрени оръжия. През последните години диктаторът си играе с двете стратегии - той посети Шанхай и Москва и се срещна в Пхенян с американския държавен секретар, като по същото време тайно продължаваше програмата си за производство на ядрени материали.

Ким сигурно си мисли, че може да продължи по същия начин - да иска от Съединените щати икономически отстъпки и гаранции за сигурността си в замяна на съмнителни обещания да спре да произвежда оръжие. Ако е така, той трябва да бъде възпрян. Този път диктаторът трябва да бъде принуден да направи истински избор - да се откаже от всички оръжейни програми и материали и да получи международна помощ за развитието на функционираща икономика и политическа система с по-човешко лице, или да приеме изолация, икономически санкции и в случай, че произвежда оръжия, заплахата от военни действия. Споразумение, засягащо само оръжията, дори и придружено от стриктни инспекции, няма да е достатъчно. Единственият сигурен показател, че Северна Корея представлява по-малка заплаха, би било стратегическо решение на неговото ръководство да либерализира тоталитарната система и да спазва човешките права.

Залавянето на севернокорейски кораб, участващ в подкрепян от държавата трафик на хероин, което бе извършено от Австралия тази седмица, ни напомня, че престъпното поведение е същността на режима на Ким. Този факт не може да се промени. Но администрацията на Буш може поне да провери дали Пхенян ще избере пътя на сътрудничеството. Тук започват трудните решения за Вашингтон. По всичко изглежда, че администрацията остава разединена - част от хората искат да се даде шанс на Ким Чен Ир да излезе от оста на злото, а останалите настояват режимът му да се ликвидира. Ако не се реши, това противоречие ще подкопае всякакво споразумение. Северна Корея със сигурност няма да се откаже от ядрените заплахи, които смята за своя защита срещу евентуална американска атака, докато вижда, че администрацията на Буш може и да не тръгне насилствено да променя режима.

Администрацията на Клинтън даде на Ким Чен Ир исканите гаранции, само за да бъде излъгана, защото Северна Корея замрази една ядрена програма, но тайно започна друга. Ако този път искаме истинска промяна, Пхенян трябва да усети много по-силен натиск. Затова Китай, Южна Корея, Япония и Русия също трябва да предприемат по-строги мерки. Преди десет години тези страни се задоволиха просто да наблюдават как Съединените щати се пазарят със Северна Корея. Сега те трябва да използват собственото си икономическо и политическо влияние, за да принудят Ким да смени курса. Подобно на Съединените щати, и съседите на Северна Корея нямат желание да направят стъпките, които ще позволят дипломатическо уреждане. Те обаче не трябва да забравят колко по-страшни ще са последиците от евентуален неуспех на дипломацията.

По БТА