Какофония на мнения във Вашингтон за Ирак

Вицепрезидентът на САЩ Ричард Чейни трябваше да каже тежката си дума, за да запуши устата на онези, които критикуват политиката на Белия дом спрямо Ирак.

Политици в Конгреса, а и представители на Републиканската партия все по-категорично поставяха под въпрос законността и ефекта от евентуална превантивна война срещу Саддам Хюсеин, и изразяваха тревогата си, че тя ще навреди на авторитетът на Америка. Когато бившите мандарини на Джордж Буш-баща изложиха на вестникарските страници еретичното си мнение, най-сетне дойде моментът правителството да излезе с ясно становище.

Свирепата реч на Чейни, в която той прокуди оръжейните инспектори и резолюциите на ООН в царството на сенките, бе последният шанс за Джордж У.Буш да демонстрира авторитет, без да се налага сам да говори.

Всеки път, когато Вашингтон заплашваше с бойни викове багдадския диктатор, броени дни след това той бързаше да подчертае необходимостта от разумен подход. Неотдавна съветничката на президента по въпросите на националната сигурност Кондълиза Райс настойчиво говореше в подкрепа на плановете за нападение, малко по-късно Джордж У.Буш ненадейно подчерта, че трябва да се проявявя търпимост към Саддам Хюсеин.

Докато интелектуалците в САЩ и Европа говорят за непреодолимата философска пропаст между двата континента, в Белия дом отдават дължимото на Хобс и Кант. Само че в различни дни.

По тази причина трудно може да се дешифрира какофонията на мнения преди обещаното сражение. Една от причините е, че обичайните за всяко правителство конфликти се комбинират в случая с династични елементи. Днес край Потомак има сблъсък не само между поддръжниците на твърдия курс от Пентагона и гълъбите-дипломати от Държавния департамент. Има също сблъсък между персонала на Джордж Буш-баща от Нова Англия и възродилите се рейгънисти на Буш-син. Съветниците на бащата се противопоставят на съветниците на сина. Всички те имат да уреждат политически или психологически сметки.

По време на първата война в Персийския залив бившият съветник по въпросите на националната сигурност Брент Скаукрофт предлагаше да не се завладява Багдад, точно по тази причина сега той е принуден да настоява за създаването на коалиция и за умерени действия. Мандата си Джордж У.Буш започна с огромни данъчни облекчения, тоест с една мярка, която е пълна

противоположност на данъчните повишения, които през 1992 г. струваха твърде скъпо на баща му и той трябваше да отстъпи поста на Бил Клинтън. Според американски коментатори сега синът се опитва чрез евентуално нападение срещу Багдад окончателно да се еманципира от своя баща, който се колебаеше именно по този въпрос. "Кому са нужни военни планове", пита журналистката Морийн Дауд. "Нужна ни е семейна терапия."

Не е нужно да тълкуваш правителствената политика спрямо Ирак през призмата на Едиповия комплекс, за да констатираш колко са се променили политическите настроения в САЩ към края на лятото.

Липсата на доверие в Джордж У.Буш в контекста на икономическите скандали и нежеланието му да аргументира евентуална агресия срещу Саддам Хюсеин са причината за все по-критичната оценка на управлението му. Само допреди месеци подобна критика щеше да се характеризира като "непатриотична".

Не може да се каже какви ще бъдат последиците от скептичната преоценка на рисковете от войната.

Щом като Джеймс Бейкър, държавният секретар на Буш-баща, изчислява, че войната ще струва най-малко 55 милиарда долара, темата ще се включи в слушанията в Конгреса през есента. Също както и спекулациите около цената на петрола при евентуална регионална криза в Близкия изток. По първоначални прогнози последиците от войната срещу Ирак ще се компенсират от производствените резерви на останалите страни от Персийския залив. Рискове ще възникнат при евентуално разширяване на войната или заради въздействието ѝ върху останалите страни-производителки на петрол.

Дори Чейни обаче не можа да убеди обществеността в САЩ, че "рисковете при евентуално действие" са по-малки от "рисковете на бездействието". Много неща зависят от динамиката на предизборната кампания и резултатите от частичните избори за Сенат през ноември. Правителството на Буш ще бъде принудено да отправя още заплахи за война. В края на краищата обаче предизборните анализи на политическият съветник на президента Карл Роув най-вероятно ще повлияят в много по-голяма степен върху окончателната позиция на Джордж У.Буш-син по въпроса за Ирак, отколкото всички войнолюбци от Пентагона.

Ето защо съюзниците на САЩ ще сгрешат, ако приемат дословно последните изявления на вицепрезидента Чейни и министъра на отбраната Ръмсфелд. Външнополитическият шум, който двамата двигат, е по-скоро знак, че най-сетне е започнала онази разумна дискусия за последиците от евентуална война срещу Ирак, които те и съмишлениците им искаха на всяка цена да предотвратят. Точно на датата, когато се отбелязва годишнината от 11 септември, политическият живот в САЩ влиза в нормалния си коловоз.

По БТА