Какво ще се случи, ако България не встъпи в Европейския съюз през 2007 ?

Преди година бях убеден, че, от гледище на някаква икономическа рационалност, няма особено значение дали България ще стане член на ЕС през 2007 или 2008 г., че от отлагането може да има не малко ползи и дори, че – в крайна сметка – още по-дългосрочно отлагане на членството не е кой знае какъв проблем (ако се запазят търговските взаимоотношения и стопанската интеграция).

Това бе голяма грешка, защото:

въпросната рационалност в отношенията с един политически съюз като този трябва да се търси и прокарва от правителството, а правителството в този му вид е изложено на изкушения и очевидно търси възможности да утвърди руски интереси в България.

Очакваното развитие

Поради добре известни стечения на обстоятелствата най-вероятният сценарий, който ще очертае докладът на Европейската комисия (ЕК), препоръча членство на страната от 2007 г., но с предпазна клауза по отношение на правосъдието и вътрешния ред и – предполагам – още някой раздел.

Въпреки голямото внимание, което допреди две години и ЕК, и българските власти отдаваха на стопанските процеси и критерии, България очевидно не може да се справи със собствената си политика, с онзи неин раздел, който трябва да осигури сигурност на живота, собствеността и договорите. Онова, което констатира комисията, са привилегии и безнаказаност за явни криминални деяния.

По отношение на привилегиите има нежелание те да се демонтират.

По отношение на безнаказаността постепенно се разбра, че е налице неспособност да се преследват, разкриват и наказват престъпления.

Затова вместо по икономически, България не покрива стандартите по политически критерии. Точно това ще стане ясно в понеделник.

Възможни негативни развития

Независимо дали предложението ще бъде като изложеното по-горе или ще бъде предложено отлагане на членството, страната е изправена пред предизвикателства, с които тя (по-точно правителството й) може да не се справи.

Отлагането на членството ще задълбочи проблемите.

Без претенция за изчерпателност, тези предизвикателства са следните:

Първо, във фискалната област се трупа излишък, който подхранва изкушението да се харчи безразсъдно. Този излишък донякъде е следствие на програмата, изпълнявана с МВФ, но е следствие най-вече на високото данъчно облагане и не решени структурни проблеми.

Правителството едва издържа на изкушението.

АЕЦ “Белене” е само един от очевидните примери за търсене на моментни облаги от процеса на възлагане на изграждането на централата при прехвърляне на разходите за бъдещи поколения.

Практически всяка седмица се предлагат идеи, които или задържат равнището на правителственото преразпределение, или застрашават то допълнително да нараства. Такива са идеите за финансиране на образованието и здравеопазването. Министърът на финансите засега с успех удържа положението. Но не отваря дума за свиване на разходите. Това може да донесе на всички много лоша изненада – демонтиране на фискалната дисциплина.

Второ, това изкушение подхранва апетитите на различни съсловия да завземат чрез правителството по-голяма парче от зелника. Борбата за него се води на няколко равнища. От една страна, профсъюзите използват “социалната” реторика на правителството и желаят фактически те да определят бюджетни заблати и неизвестно защо пенсии.

От друга страна, конфигурацията на правителството събужда стремеж към повече харчене и по-голяма намеса на правителството в икономиката в интерес на отделните членове на правителството и техните назначенци и приятели. Министър-председателят не може да овладее този процес. Съветът на коалицията нито иска, нито може да го удържи.

Трето, в резултат на горното се очертава традиция за неравноправно третиране на инвеститори, доставчици на услуги и контрагенти на правителството. Не съществува интерес към елементарни техники за преодоляване на този проблем, като например процедури, публичност, информация, решения и договори, оценки на ползи и разходи и други подобни. Всеки проблем в тази област се превръща в мотив за търсене на финансиране и дългогодишни програми от ЕС за неща, които всяко нормално правителство трябва да прави от само себе си, без допълнително възнаграждение.

Естествено е в тази ситуация правителството да бъде наказано от ЕС. Но тъй като няма начин да бъде наказано правителството без да бъдат наказани гражданите на страната, дано очакваният в понеделник полу-статус разбуди и избирателите. Ако обаче – поради някакви причини - членството в ЕС бъде отложено, положението с фискалната дисциплина може да стане неудържимо. Разбира се, независимо от доклада на комисията на ЕС, решението на посочените три проблема е наложително.

Институт за пазарна икономика