Какво вещае бъдещето за новия генерален секретар на НАТО?

Последният път, когато начело на НАТО застана нов генерален секретар през 2004 г., алиансът имаше 19 членове, шепа войници в Афганистан и дипломатически махмурлук от водената от САЩ война в Ирак.

Когато бившият датски премиер, 56-годишният Андерс Фог Расмусен, поеме новата си роля утре, той ще наследи един клуб, нараснал до 28 членове, афганистанска мисия с численост 64 500 души и дипломатическо главоболие от Грузия до Аденския залив.

Всички тези фактори вероятно ще предопределят четиригодишния му мандат, тъй като НАТО продължава войната си в Афганистан, търси по-предсказуеми отношения с Русия и се бори да постигне съгласие кой ще е следващият член на алианса.

Афганистан изглежда ще доминира мандата на Фог Расмусен, както стана и с предшественика му, бившия холандски външен министър Яп де Хоп Схефер. Мисията е не просто най-голямата на НАТО досега, тя е и най-кървавата: повече от 1000 военни от страни в Алианса от началото на военната интервенция в "Гробището на империите". Повечето жертви бяха дадени от шепа страни, чиито войски са разположени в раздирания от войната юг: САЩ, Великобритания, Канада, Холандия и Дания.

Холандците се очаква да се изтеглят от Афганистан следващата година, докато Канада говори за изтегляне през 2011 г. Ролята на Великобритания е също горещо дискутирана у дома, след като 22 войници бяха убити в бойни действия само през юли. Ако тези държави се изтеглят, малко други членове на НАТО вероятно ще ги заместят. Някои, като балтийските държави, нямат човешки капацитет, други, като Франция, Германия и Италия, имат ресурси, но не желаят да изпратят войски в зоните на бойни действия, където вече загинаха толкова много войници.

Следователно Фог Расмусен ще трябва да събере подкрепа в НАТО за мисията, като в същото време попречи да се повторят предишни тежки обвинения за нечестна подялба на бремето между членовете.

Разделения продължава да има вътре в НАТО и по въпросите за разширяването на алианса и отношенията му с Русия - въпроси, които станаха необратимо преплетени. Лидерите на НАТО на среща през април 2008 г. се споразумяха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса в неуточнен момент в бъдещето. Целта за споразумението бе да запази мира между членове като САЩ, Великобритания и Полша, които искаха бившите съветски републики да се присъединят възможно най-скоро, и други като Германия и Италия, които предупредиха, че подобен ход ще разгневи Русия.

Нахлуването на Русия в Грузия година по-рано и газовите ѝ спорове с Украйна превърнаха за пореден път източните отношения в гореща тема, тъй като някои членове призовават за по-близки връзки с Москва, а други обвиняват Кремъл, че се опитва да си изгради сфера на влияние в Европа.

Затова Фог Расмусен е изправен пред незавидната задача да се опита да изгради споразумение в алианса за бъдещите отношения с бившето съветско трио. Той ще трябва да намери и нов баланс на силите между влиятелните членове на НАТО - САЩ, Великобритания, Франция и Германия, след като Франция се върна във военното командване на алианса след 40 годишно отсъствие.

На всичко отгоре той ще трябва да направи всички тези неща, докато се опитва да наложи собствената си представа за бъдещето на НАТО. По думите на вътрешни източници Расмусен ще настоява организацията да стане по-ефективна, прозрачна и отворена към медиите. При това тук не се включват неочакваните международни кризи, които могат да се изпречат на пътя му.

Каквото и да му поднесат следващите четири години, бъдещето със сигурност изглежда натоварено за 12-ия генерален секретар на НАТО.

По БТА