Кандидат-купувачът на МобилТел е свързан с ЩАЗИ и Лучански*

Журналистът от "Берлинер цайтунг" Андреас Фьорстер от години насам проучва дейността на тайните служби от бившите соцстрани и техните фирми на Запад, включително и във Виена. Дойче веле публикува откъси от разследването, посветено на Мартин Шлаф, представител на консорциума - кандидат-купувач на "МобилТел"

Виенският търговец Мартин Шлаф е мозъкът на транснационална фирмена групировка, която беше сред най-важните партньори на източногерманското главно управление "Разузнаване" към края на 80-те години и в хаоса непосредствено след падането на стената. В родния си град Шлаф е високоуважаван гражданин. Сред приятелите му се числят бившият виенски кмет Цилк, политици и банкери, които ценят влиянието му, макар че никой не знае нещо повече освен едно - Мартин Шлаф е натрупал приказни богатства от търговията с Източна Европа.

През октомври 1994 г. специалната група за борба срещу тероризма към австрийското Министерство на вътрешните работи получава информация от "едно". Зад кодовото име "едно" се крият приятелите от ЦРУ, които съобщават на виенските си партньори следното: Шлаф е работил за разузнаването на бившето Министерство на държавната сигурност на ГДР под псевдонима Ландграф. В Щази го водели като източник с пряк достъп и го използвали в сферата на австрийската търговия. Факт е, че от 1986 г. Шлаф се води като нещатен сътрудник в архивите на Щази. Разбира се, едва ли някой някога ще открие декларация за сътрудничество, подписана от Мартин Шлаф.

Както твърди посветен офицер от бившето източногерманско разузнаване, партньори от подобен ранг се ангажираха единствено чрез ръкостискане. Шлаф е интересен за Щази най-вече с широките си международни контакти, със своята световна фирмена мрежа, с връзките си във висшите политически кръгове на Австрия и с контактите си с израелските тайни служби.

Една служителка на източногерманската тайна икономическа империя Ко Ко през 1986 г. отбелязва, че Щази често ангажира Шлаф в някои специални сделки. А офицер от разузнаването говори в съвсем прав текст: Шлаф ни осигуряваше всичко, каквото му поръчвахме. Той нямаше абсолютно никакви скрупули. Интересуваха го само парите. На законите не обръщаше никакво внимание.

Мартин Шлаф често и с удоволствие посещава Израел, където има приятели и бизнеспартньори, където инвестира в промишлеността и строителството. Един от най-добрите и същевременно най-влиятелни негови приятели в Израел беше Ицках Рабин. Тъкмо Мартин Шлаф е един от последните събеседници на Рабин в деня, преди израелският премиер да бъде убит. Друг важен и влиятелен приятел на Шлаф е бившият министър в правителството на Рабин Ицхак Мордехай. Днес Мордехай е съветник на руския търговски концерн "Нордекс", който според западни тайни служби управлява нелегални имущества на бившата комунистическа партия на Съветския съюз.

В Израел Шлаф се изявява като благотворител, но и като инвеститор. В средата на 90-те години например той издига луксозен жилищен комплекс в Хертлия, североизточно предградие на Тел Авив, където са отседнали многобройни богати евреи от Европа. Групата на Шлаф участва във фирми за електроника, базирани в израелската силициева долина близо до Хайфа. Според един упорит слух Шлаф е и главният снабдител с хартия на израелските издателства, нали притежава няколко предприятия за дървопреработване и производство на хартия в Югославия, Словакия и Унгария.

Успоредно с благотворителната си дейност полиглотът Шлаф, който говори включително иврит и руски, живее на широка нога. Носи костюми по поръчка за 6 хиляди марки, предпочита вратовръзки на "Шанел" и пуши кубински пури "Кохиба", които лично му доставя посланикът на Фидел Кастро във Виена. Освен това Шлаф е запален ловец и според слуховете дори притежава ловна хижа в Шотландия. Често посещава по бизнесдела и Ню Йорк, където отсяда в скъпия хотел "Сент Риджинс". В Цюрих пък нощува в гранд-хотел "Долгар", а на летището го очаква частният му реактивен самолет, който всеки момент може да го отведе до която и да е точка от фирмената му империя - в Швейцария, Германия, Лихтенщайн, Полша.

Шлаф често се отбива и в Лондон или Париж - било за да раздвижи парите из банковите си сметки, било за да намери подходящ адрес за някоя от многобройните си фирми-папки. Твърди се, че милионерът инвестира и в казина. Според добре осведомени адвокати, той притежава дялове в казино "Аустрия" - АД - дружество, което държи казина в 13 австрийски града и прави милионен оборот. Мартин Шлаф не обича да дава информация за своята личност и за бизнеса си. В контактите с журналисти супербогаташът се държи на дистанция с думите: Аз чета вестници, но не обичам да разговарям с тях. Той предпочита дискретността и избягва всякаква публичност.

За произхода на семейното му богатство се носят легенди. Според едни от тях веднага след войната бащата на Мартин Шлаф се включил с фирмата си в търговията с Източна Европа и за кратко време натрупал доста пари, при това не само от легална търговия.

Тъмните сделки били в полза както на държавите от източния блок, така и на израелската политическа дивизия, предшественичката на легендарната тайна служба Мосад.

Според други източници бащата на Шлаф е бил партньор на виенския търговец Робърт Плацек. През 50-те години негови съдружници са роденият в Русия Ладислаос Молдован и по-младият Фридрих Визел. След смъртта на Плацек през 1962 г. фирмата му се трансформира в отворена търговска организация, а в края на 70-те години в нея влиза и Мартин Шлаф.

По онова време той е 30-годишен и фактически се присъединява към фирмата чрез брака си с дъщерята на Фридрих Визел. "Робърт Плацек" - АД вече притежава цяла група от фирми, сред които е и швейцарската "Ломер" - АД с филиал във Виена. Фирмата "Ломер" пък произлиза от западноберлинската "Ломер и Ко", чийто основател Едмунд Ломер е бил таен информатор на източногерманската държавна сигурност Щази.

Както тази, така и други фирми от групата "Плацек", например "Форел" - АД със седалище във Вадуц, Лихтенщайн, и с клон във Виена, предпочитат най-вече търговията с текстил, която в средата на 70-те години е доста печеливша, особено ако не се придържаш към международните правила.

През 1974 г. влиза в сила световното споразумение за търговията с текстил, което ограничава с квоти вноса на евтино облекло от Третия свят в Западна Европа. Продукцията над тази годишна квота се изкупува от фирми в ГДР, където само се сменят етикетите. Така вече с надпис "Произведено в ГДР" стоката се изкупува от западногерманските търговци, които съвсем не са толкова наивни, колкото се правят.

Според Александър Шалк-Голодковски, шефът на организацията Ко Ко, която набавя валута за Щази, само през 1977 г. печалбата е била в размер на 150 млн.западногермански марки. Според един доклад на Федералното разузнаване БНД от 1978 г., фирмата "Ломер" активно участва в тези гешефти.

По-нататък в книгата на Андреас Фьорстер става дума подробно за различните разклонения на виенската връзка и за виенските адвокати на Щази.

Връзката с Лучански

Отделен пасаж от края на книгата косвено се отнася до Мартин Шлаф и групата фирми "Плацек", а пряко до руския търговски концерн "Нордекс" и бизнесмена Григорий Лучански, свързани според автора с групата "Плацек".

И така, кой е Григорий Лучански? Мафиотски бос, шпионин или човек, който пере парите на КГБ и КПСС?

Според разузнаването на федералната република БНД, той е всичко изброено, а пък фирмата "Нордекс" е средоточие на злото. Тръпки побиват всекиго, който прочете един доклад на БНД от 1995 г., навлякъл си доста критики от страна на други западни тайни служби. "Нордекс", която има филиал и в Дюселдорф, била шпионска организация, набираща твърда валута за КГБ. Широко разклоненият концерн бил замесен в пране на пари, търговия с оръжие, контрабанда на наркотици и ядрени вещества.

Той бил класически пример за това как криминалните структури балансират между старата номенклатура и новите властници в Русия. Вече от няколко години Лучански съди медиите, които разпространяват подобни твърдения, и неуморно повтаря, че фирмата всъщност търгува с нефт и други суровини и не участва в никакви нечисти сделки. Лучански особено обича да се представя като жертва на компромати, изготвени от конкуренцията.

В действителност той бил просто успешен бизнесмен, при това вече от доста време. Тъкмо заради личните му качества Горбачов му възложил да изгради задгранично дружество, т.е. "Нордекс", с чиято помощ руската икономика да се модернизира след разпадането на източния блок. Концернът има 8 хиляди служители и 135 дъщерни фирми както на Запад, така и на Изток. Годишният му стокооборот от търговия с петрол и суровини възлиза на около 4 милиарда марки.

За Лучански са особено полезни добрите му връзки с руската администрация. Негов най-важен покровител е Виктор Черномирдин, който като някогашен директор и днешен член на управителния съвет на Газпром има решаващата дума при издаването на експортни лицензии за руските суровини.

Швейцарски наместник на "Нордекс" е адвокатът Изо Ленцлингер. Този юрист от Цуг урежда от името на Лучански различни сделки и парични трансфери, открива банкови сметки, ръководи търговски фирми - все задачи, които Ленцлингер навремето изпълняваше и по поръчение на Гюнтер Форгбер, който тогава работеше за Ко Ко и за Щази.

Британските тайни служби, които години наред подслушвали фирмената централа на "Нордекс" на виенската улица "Принц Ойген", успели да се доберат до един вътрешен меморандум от служителя на фирмата Шимон Кац до шефа Григорий Лучански. Този меморандум съдържа информация за срещата между двама представители на "Нордекс" - Кац и Виктор Брод, и Мартин Шлаф през февруари 1994 г.

Разговорът бил посветен на съвместни проекти в целулозно-хартиения бранш. Шлаф разказал за току-що провалилия се негов опит да закупи руска фабрика за хартия в Красноярск. После тримата събеседници бързо стигнали до решението, че трябва заедно да поемат риска на един гешефт в района на Архангелс. От меморандума се разбира, че след тази среща Шимон Кац разговарял с адвоката на "Нордекс" Габриел Лански, който го предупредил да не влиза в делови отношения с Мартин Шлаф, тъй като срещу последния се водело следствие в Германия.

Кац обаче не обърнал внимание на предупреждението и в меморандума до Лучански обобщил: Както знаеш, аз издирвам такива стратегически партньори, които ще ни помогнат да стартираме в онези сектори, където разполагаме с най-добрите връзки, но се нуждаем от допълнително търговско ръководство. Смятам, че г-н Шлаф може да бъде добър партньор в това отношение.

* Заглавието е на mediapool.bg