Кандидати за СЕМ искат и гражданска квота в регулатора

Двама от тримата нови кандидати за Съвета за електронни медии лансираха тезата, че в регулатора трябва да се заложи гражданска квота, наред с назначенията от управляващите партии и президента. Тезата лансираха Пролет Велкова, издигната от "Демократична България" и Симона Велева от "Продължаваме промяната".

Гражданската квота може да увеличи състава му от 5 на 7 члена, както Mediapool писа в свой анализ. Най-общо идеята е тези двама допълнителни членове да бъдат номинирани от медии и професионални организации, но все пак да се гласуват от Народното събрание.

В четвъртък вечер парламентарната медийна комисия изслуша тримата кандидати за нови членове на Съвета на електронните медии (СЕМ). В момента в Народното събрание тече процедура за избор на двама нови членове от парламентарната квота.

Всички кандидати обещаха да следят за плурализма на медиите и лансираха конкретни законови инициативи, свързани както с финансирането на обществени медии, така и с изисквания частните медии да получават пари от държавни институции във връзка с популяризирането на политики.

Кандидатите от партиите от управляващото мнозинство са две – Велкова и Велева. Засега се очаква след великденската ваканция на депутатите, когато ще бъде взето решението в пленарната зала, именно те да бъдат избрани.

По неофициална информация на коалиционен съвет четирите партии във властта са се разбрали да гласуват единно и да подкрепят кандидатурите на Велева и Велкова. По време на изслушването третият кандидат - издигнатият от "Възраждане" Тодор Беленски, заяви, че не очаква да бъде избран. Представители на ИТН и БСП обаче обявиха, че "докато не мине избора, нищо не се знае".

Пролет Велкова: Независимостта - задължителна характеристика за СЕМ

"През всичките години в "Дарик радио" имах възможността да работя свободно, по съвест, по убеждение. Казвам това не за друга, а защото съм убедена, че независимостта е първа и задължителна характеристика на членовете и на СЕМ", каза Велкова в началото на представянето си.

Тя подчерта, че според нея на СЕМ трябва да се гледа действително като независим орган и една институция, която пази медиите от властимащи и управляващи.

"През последните години имахме неприятни поводи да се замислим дали политическата класа достатъчно добре осъзнава този принцип на независима работа на регулатора. Защото ми се струва, че имаше доста политически попълзновения в този орган", посочи Велкова.

Тя подчерта, че хората в СЕМ трябва да са с авторитет и име, защото те биха отстоявали своята независимост много повече от по-малко известни и анонимни личности. След това Велкова затъпи тезата, че в медийния регулатор трябва да има експертно-граждански форум, който да обсъжда най-важните теми, свързани с медиите.

"Представям си го като един онлайн дискусионен формат, в който участват представители на различни общности, който имат общо с медиите", добави тя и подчерта, че според нея в СЕМ трябва да има членове от гражданската квота. Такова предложение се подготвя от управляващите.

Пролет Велкова подчерта, че трябва да се работи за решаването на проблеми в средата като концентрацията на медиите в частния сектор, както и разпространяването на дезинформация.

Според Велкова финансирането на БНТ и БНР трябва да е обвързано именно с обществената им мисия, която път трябва да бъде детайлизирана през закона.

По повод предстоящия избор за нов генерален директор на БНТ тя посочи, че важно е дали кандидатите предвиждат дигитализирането на обществената телевизия. "Колкото до личното усещане - имам вътрешен ориентир, когато имам колебания. И той е дали с това, което правя дали причинявам повече страдание или допринасям повече за доброто. Това ще ме води и в избора за директор на БНТ, ако аз съм сред хората, които определят", добави Велкова.

Александър Симов от БСП пък попита Велкова дали подкрепя мнението, че по някои теми няма нужда да се търси алтернативна гледна точна, защото "доста хора започнаха да ми обясняват как другата гледна точка по същество е вражеска пропаганда", тя отговори:

"Аз мисля, че такова твърдение е нелепо и то противоречи на закон, на конституция, на етични норми. Не е възможно да има такова твърдение, че може да съществува само една гледна точка в медиите. Разбира се принципът на плурализъм предполага всяка една възможна, разума, законна, невредяща на обществения интерес гледна точка, да намери мястото си в медиите. Друг е въпросът в какви пропорции. Ако има хора, както се убедихме покрай едно социологическо изследване, че земята е плоска, пита се: Редно ли е тази гледна точка да намери присъствие в медиите. Аз мисля, че трябва да намери, защото мисля, че това е възможност тази гледна точка да бъде оборена през разумни аргументи".

Попитана от ГЕРБ какво според нея би трябвало да предприеме СЕМ по повод предаванията на Петър Волгин, тя отговори, че е често е била смущавана от казаното от него в ефира на БНР, но не би могла да каже какво би следвало да предприеме СЕМ в отговор, защото това е въпрос на продължителен мониторинг и "в никакъв случай не трябва да се гази свободата на словото".

"В случая това, което направи СЕМ, е да направи мониторинг върху едно негово предаване и логично нямаше как да бъде взето решение, различно от това, което беше взето", каза тя.

След това и Александър Симов от БСП продължи с въпросите за Волгин и дори попита "кой и как е оторизирал СЕМ да прави мониторинг на един журналист".

Симона Велева: Медиите трябва да получават пари от държавата само, ако са обявили собствениците си

Не трябва да се позволява финансиране на медии от държавни институции, ако те не са декларирали действителните си собственици. Регистърът, в който в момента се съдържат подобни данни, трябва да бъде преместен от Министерство на културата в СЕМ. Такава позиция изрази издигнатата от ПП Симона Велева по време на публичното изслушване.

Тя лансира идеята за създаване на специален закон за обществените медии - БНР и БНТ и отделен Закон за електронните медии, а също и поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Именно в последния се съдържа въпросния регистър на собствениците, който е доста непълен.

Велева акцентира, че не бива да се допуска по предложение на генералните директори на обществените медии да се избират управителните и програмните им съвети, защото това означава те да контролират сами себе си. Тя смята, че трябва да се извърши и промяна във финансирането на обществените медии, като то може да се случва или на база процент от БВП или на база трансфери.

Юристката приветства идеята за разширяване на състава на СЕМ от 5 на 7 човека, като новите два члена трябва да идват от обществената квота.

“Обществена квота е добра идея, тя трябва да мине отново през парламента, т.е. да се предлагат и медии и професионални организации, но парламентът трябва да реши”, каза Велева.

"Ако ми се даде шанс да работя в СЕМ, ще е свързано за подобряване на достъпа до медийни услуги за лица със зрителни проблеми и глухи лица”, каза още тя.

Симона Велева смята още, че работата на регулатора трябва да се обвърже с факултетите по журналистика и масова комуникация. "За мен е задължително СЕМ да излиза с регулярни анализи заедно с факултетите по журналистика, заедно с действащи журналисти да прави медийни изследвания. Защото, когато говорим, че България е 112 място по свобода на словото, моето лично впечатление е, че секторът и средата е доста фрагментирана, има страшно много различни гледни точки, но постоянно говорим за последиците, не говорим за причините”, аргументира се тя. Велева уточни, че причините именно трябва да бъдат уставовени чрез конкретни изследвания.

Друг акцент е СЕМ да бъде активен генератор на предложения в международните органи, в които участва.

Според нея в момента медийният регулатор няма капацитет да изпълнява функциите, които са му възложени със закон. “С транспонирането на аудио-визуалната медийна директива от 2018 година, платформите за видео споделяне бяха включени в обхвата на мониторинг, който прави СЕМ. В момента имаме няколко дела между СЕМ и известни сайтове дали те отговарят на дефиницията за видеоплатформа, дали те могат да са обект на регулация. Включени бяха и онлайн версиите на вестници и списания, но виждаме, че самият регулатор няма капацитета да обхване цялата тази среда”, каза тя.

Симона Велева посочи, че за нея правото е математиката на хуманитарните науки. “Смятам, че е недопустимо регулаторът да дава морални оценки. За етичните правила има комисия по журналистическа етика”, каза тя.

Тодор Беленски с историческо припомняне

Издигнатият от "Възраждане" Тодор Беленски реши да започне представянето с историческо припомняне:

"Здравейте, българи, колеги и народни, надявам се, представители. Вчера се навършиха 146 от Априлската епопея. Трябва да си дадем сметка какви са били идеалите, които са били защитавани тогава от българските възрожденци".

След това подчерта, че на първо място за възрожденците е била свободата във всяко едно измерение, включително на словото и печата. "Трябва да се запитаме има ли ги днес. Аз няма да си правя самореклама. Още повече, че аз знам още от самото начало, че няма да ме изберете", каза Беленски и добави, че се включил в надпреварата, защото журналистическата среда в България е под опасност, а СЕМ е елемент от от нея и може да помогне за решаването на проблема.

Той заяви, че ако все пак бъде избран за член на медийния регулатор "по никакъв начин" няма да се откаже от активната журналистика.

"Плурализмът и свободата на словото са изключително важни и трябва да ги браним всеки ден", каза Беленски в отговор на въпрос какъв е сигналът, който иска да излъчи с участието си в състезанието. Той отново повтори, че най-вероятно няма да бъде избран, но е искал да изкаже позициите си от "тази висока трибуна". "Уважаеми господин Беленски, не се отписвайте толкова лесно, не се знае как ще се развият нещата. Аз уважавам тази тенденция млади журналисти да се опитват да променят средата, в която работят", каза Александър Симов от БСП.

Малко след подобно изказване направи и Тошко Йорданов, но след като от ДБ се отказаха от втория си въпрос с мотива, че самият кандидат каза, че очаква да остане журналист и да не бъде избран.

"Изборът все пак се прави в парламента. Не е хубаво да се предрешават нещата за нито един от кандидатите. Докато не мине избора, нищо не се знае", каза той.

Според Беленски СЕМ трябва да наблюдава медийната среда и след това да решава дали да налага санкции или да предлага идеи за промени в законодателството.

Той подчерта, че за него цензурата и автоцензурата са сериозен проблем и "ще се боря по всякакъв начин с това нещо с всичките си публични ресурси".

Попитан за образец за журналистика, той обяви, че като такъв вижда Труман Капоти.