Кандидатите за ЕС ще участват в определянето на бъдещето на съюза

Източноевропейските държави, стремящи се към членство в Европейския съюз, заявяват, че ще се възползват от възможността да участват в определянето на бъдещето на съюза и ще оставят зад себе си миналото, когато са били подложени на диктата на външни сили.

Тринадесетте страни-кандидатки, десет бивши комунистически държави плюс Кипър, Малта и Турция, ще участват в Конвента за бъдещето на Европа, който започва работа днес. Така те ще получат първата си истинска възможност да повлияят на начина, по който функционира ЕС.

Първите държави от бившия съветски блок всъщност няма да влязат в ЕС до 2004 г., но отстояват позицията, че ще бъде несправедливо да бъдат изключени от обсъжданията в конвента.

Безпрецедентният демократичен форум, който се свиква под председателството на бившия френски президент Валери Жискар Д'Естен, ще се събира на заседания в продължение на една година, за са обсъди как ЕС ще работи, след като към сегашните петнадесет държави-членки се присъединят нови.

"За първи път от много години имаме истинска възможност да влияем върху решенията за бъдещето на нашия континент," каза неотдавна полският външен министър Влоджимеж Чимошевич.

Страните, кандидатстващи за членство в ЕС от Естония на север до България на Балканите отхвърлиха опекунството на Москва с бунтове и протести през 1989 г. и 1991 г. Всички те имат горчиви спомени от инвазията и доминацията на Съветския съюз или нацистка Германия през миналия век.

Сега демократичните кандидатки няма да са част от влиятелния 12-членен президиум, който ще ръководи работата на конвента и няма да могат да блокират консенсусни споразумения. Но тримата делегати, които всяка страна изпраща на форума, могат да окажат влияние върху неговия изход.

"Това няма да бъдат дебати, които ще засягат нас в наше отсъствие. Това е възможност за нас да изложим нашите възгледи, да покажем, че не сме втора класа," каза Ирена Белохорска, делегат на словашката националистическа партия Движение за демократична Словакия.

Държавите-членки на ЕС, разделени по въпроса как да се разпределят правомощията между институциите на съюза и по кои въпроси решенията трябва да взимат от Брюксел вместо от националните столици, ухажват кандидатките, за да ги привлекат към своите лагери. Но бъдещите членки, които все още не са навлезли в дълбочината на много от въпросите и внимават да не разгневят по-силните държави по време на трудните последни етапи от преговорите за присъединяване, приключващи за някои от тях през декември, избягват да заемат твърди позиции.

Много от кандидатките са малки държави и историческото им минало на чужда доминация ги прави склонни да подкрепят силна Европейска комисия /ЕК/, тъй като тази институция, съсредоточаваща изпълнителната власт в ЕС, е традиционен съюзник на "дребните риби".

Дори и Полша обаче, най-голямата страна-кандидатка с население от 39 милиона, внимава да не се подреди рамо до рамо със страни като Франция, които желаят по-голямата част от решенията да се взимат на правителствено равнище.
Полша, подобно на Унгария и Чехия, се противопоставя на идеята за "Европа на двете скорости", в която едно ядро от държави може да реши да задълбочи повече от останалите членки интеграцията в икономиката или правната сфера.

Бъдещите членки на съюза се опасяват от дискриминация и загуба на влияние, ако не бъдат допуснати до някои от интеграционните политики на ЕС, например общата европейска валута или режима на отворени граници, към които не са се присъединили всички сегашни членки.

"Всякакви групирания в бъдеще трябва да са отворени и за останалите държави-членки," каза чешкият делегат Ян Каван.

Кандидатките, които все още са бедни и се мъчат да преодолеят изоставането в селските райони и разпада на икономиката, се стремят също така да получат гаранции, че равнопоставеното третиране означава дългосрочна финансова помощ за увеличаване на жизненото им равнище.

Тъй като някои от тези страни са получили независимостта си едва преди десет години, те показват твърде малко ентусиазъм за пълнокръвен федерализъм - модел, който изглежда е открит за нападките на националистите при референдумите за влизане в ЕС, които повечето кандидатки трябва да проведат идната година.

Полският президент Александър Квашневски подкрепи по-скоро "Европа на националните отечества", отколкото "Европейски съединени щати", посочвайки, че уроците на полската история налагат "уважение към националния фактор".

Възгледите се различават и по по-дребните подробности като предложенията за втора камара на Европейския парламент или преки избори за председателя на ЕК. Политическите анализатори предвиждат новите членове на ЕС да походят към въпросите по същество и да не бъдат толкова тесногръди както сегашните членки на съюза.

"Кандидатките се справят добре с избора на становищата си по конкретните практически въпроси," казва Хедър Граб от Центъра за европейски реформи. "Те не заемат ясни позиции по по-абстрактни принципни въпроси, тъй като все още не са навлезли в тях."

В цяла Централа и Източна Европа стремежът към членство в ЕС бе движеща сила на социалните, икономическите и правните реформи и политическият елит в държавите от региона гледа на членството в ЕС като на окончателно потвърждение на прехода от комунизъм към демократичен пазарен капитализъм.

Източноевропейците в голямата си част вярват, че членството в ЕС си струва, като единствено в Чехия евроскептицизмът взима значителни размери.

Гражданската демократическа партия, която е в опозиция на властта в Прага, ще изпрати свой делегат на Конвента. Тя се противопоставя на ограничаването на националното вето и на засилването на правомощията на Комисията или Европарламента.

Бъдещите членки добавят, че техните политически трансформации могат да открият свежи перспективи пред ЕС в стремежа му да се приближи до обикновените европейци и да увеличи своята демократична отчетност.

"Държавите от Централна и Източна Европа разполагат с 10 -12 години опит в конституционните експерименти. Създали сме си свои собствени политически системи и сме научили много," каза унгарският делегат Йожеф Сайер от ФИДЕС, главен партньор в управляващата дясно-центристка коалиция.

Конвентът също така ще бъде въведение за страните-кандидатки в непрозрачния начин, по който ЕС понякога функционира.

"Няма да предлагаме идеи за това как да променим света," каза литовският заместник-министър на външните работи Ритис Мартиконис. "Отиваме там, за да видим как клубът функционира отвътре."

Полша, Унгария, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Чехия, Кипър и Малта се надяват да се присъединят към ЕС през 2004 г. България и Румъния очакват са влязат в европейския клуб през 2007 г., докато Турция има статута на кандидат за членство, но все още не е започнала преговори за присъединяване.

По БТА