Кандидатите за НАТО със САЩ в иракската криза

Десет източноевропейски страни, между които е България, готвят декларация в подкрепа на стремежа на президента на САЩ Джордж Буш Ирак да бъде разоръжен, предаде Ройтерс, като се позова на правителствени служители.

Декларацията се подготвя в рамките на т.н. Вилнюска група от страни, които се стремят към членство в НАТО.

Към документа ще се присъединят седемте страни - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, които получиха покана за членство в НАТО на срещата в Прага през ноември 2002 г. Освен тях декларацията ще подкрепят и три балкански страни, които също се стремят към членство в НАТО - Албания, Македония и Хърватия.

В документа се подчертава убеждението на страните от Източна Европа, че Вашингтон остава главният гарант на тяхната сигурност.

Запитан от mediapool откога се готви въпросната декларация, преди обед правителственият говорител Димитър Цонев заяви, че няма представа за подготовката на такъв документ, но уточни, че ако текстът на декларацията по някакъв начин съответства на нашата позиция по иракската криза, бихме могли да се присъединим към текста.

Димитър Цонев обясни, че все още в правителството нямат на разположение конкретен текст, който официално да е депозиран.

Възможно е такъв документ да се работи в рамките на ООН, предположи говорителят на българското правителство.

Димитър Цонев не можа да потвърди, че премиерът и президентът са в течение на инициативата, нито, че са запознати с готвения текст.

За декларацията не знаеха и парламентаристите - нито от управляващото мнозинство, нито от опозицията. "Не, все още нямам връзка със САЩ", бе отговорът на председателя на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов дали е запознат, че се подготвя подобен документ. По този начин отговориха и членовете на външната комисия от НДСВ Цонко Киров и Гергана Грънчарова, но казаха, че принципно подкрепят подобна инициатива. Нямам такава информация, бе отговорът на зам.-председателя на ПГ на ДПС Лютви Местан.

Според Цонев първо ще чакаме съгласуван текст, а една след това ще решаваме дали да го подписваме или не.

Предположенията на Димитър Цонев обаче са в противоречие със съобщението на Ройтерс. Агенцията твърди, че представители на Румъния, България и балтийските страни са заявили, че декларацията ще бъде разгласена в Съединените щати след днешната реч на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН.

По-късно, в ранния следобед, на брифинг в Министерския съвет заместник-външният министър Любомир Иванов потвърди за декларацията. Нейният замисъл бил, след като бъде изслушан държавният секретар на САЩ Колин Пауъл, да се направи една оценка от гледна точка на страните от Вилнюската група. Иванов уточни, че са дискутирани най-общите параметри какво би трябвало да се съдържа в тази декларация, но оценъчните елементи ще се договорят след речта на Пауъл.

Веднага след думите на Иванов правителственият говорител Цонев промени сутрешната си версия, че нищо не знае, като обясни пред журналистите, че е научил за тази декларация още снощи, тъй като от Ройтерс се обадили преди да публикуват информацията. "Не само аз, не само правителството, но всички научиха за тази декларация още снощи, когато Ройтерс съобщи за нея", обясни Цонев.

Запитан дали правителството е дало мандат на външния министър Соломон Паси да подпише декларацията от страна на България, Любомир Иванов заяви, че не е нужно кабинетът да му дава мандат, тъй като става въпрос за изразяване на позиция и присъединяване към заявление. Това било ежедневна работа в дипломацията. Не било нужно министър Паси да има мандат, тъй като не става въпрос за международно правен инструмент.

Паси е единственият представител на някоя от 10-те страни от Вилнюската група, който участва в днешното заседание на Съвета за сигурност.

Инициативата за декларация на Вилнюската група страни идва дни, след като по идея на в. Уол стрийт джърнал испанският премиер Хосе Мария Аснар събра подписите на 8 европейски лидери, които поискаха Европа да застане зад САЩ в кризата около Ирак.

Евролидерите се аргументираха с нуждата от запазване на трансатлантическите връзки, опасността от разпространение на оръжията за масово унищожение и нуждата Саддам да бъде разоръжен.

8-те призоваха Съветът за сигурност да поеме отговорностите си.

След публикуването на писмото на 8-те в десетки европейски вестници, гръцкото председателство на ЕС и Еврокомисията разкритикуваха демарша и заявиха, че той подрива възможността за постигане на обща европейска позиция.