Караниколов започва одит на Банката за развитие

Икономическият министър Емил Караниколов, който до дни ще стане принципал на държавната Българска банка за развитие, възнамерява да направи одит на дейността ѝ през последните години.

Това стана ясно от негово интервю пред БНР в неделя.

Миналата седмица скоростно и без особени разногласия депутатите одобриха прехвърлянето на трезора от финансовото министерство в икономическото, което стана с промени в закона.

През последните месеци около трезора имаше публични скандали, свързани с отпускането на големи заеми за едрия бизнес на предприемачи, близки до властта. Оказа се, че през годините кредити от трезора са получавали фирми, свързвани с Делян Пеевски, Георги Гергов и др.

В края на 2016 г. например бяха одобрени два кредита в размер на 62 млн. лв. на бизнесмена политик Георги Гергов чрез "Международен панаир Пловдив". Заради сделката с панаира неправителственият Антикорупционен фонд подаде сигнал до Главната прокуратура. Финансирани са и големи играчи в строителния бранш като "Понсстройинжинеринг" (38 млн. лв), "Сиенит" (32 млн. лв.), "Галчев холдинг" и дружества от групата (20 млн. лв).

От годишния финансов отчет на банката за 2016 г. например излезе тревожната статистика, че ББР, чийто основен фокус би трябвало да са малките и средните предприятия, кредитира всъщност едрия бизнес. Според отчета за 2016 г. 20-те най-големи кредитни експозиции на банката към края на 2016 г. са в размер на 708.8 млн. лв. при общо предоставени кредити и аванси в размер на 731 млн. лв. Това значи, че 20-те най-големи клиента на ББР са получили съответно 97% от всички директно раздадени кредити. Ръководството на банката твърдеше, че формално не е нарушено правилото за насърчаване на МСП, защото де юре почти всички фирми у нас се водят малки и средни.

"И аз имам подобни данни. Наистина целта, поради която е създадена ББР, не е реализирана. Но това ще бъде променено", отговори Караниколов на въпрос за кредитирането на едрия бизнес.

Той поясни, че след като се направи проверката на състоянието на банката, ще се промени и концепцията на работата ѝ, така че да се обърне изцяло към малките, средните предприятия и стартиращите фирми. До септември ще е готов нов анализ за работата на банката, макар че преди броени дни правителството одобри стратегията ѝ до 2020 г. На въпрос дали големите клиенти ще излязат от порфолиото на банката, Караиванов каза, че "може скоро и до това да се стигне".

Караниколов не даде ясен отговор по повод слуховете, че в последно време има лобиране в средите на "Обединени патриоти" за това бившият шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, чийто мандат бе изпълнен със скандали, да стане изпълнителен директор на банката.

"Чета по медиите, но към момента нямам такива разговори", посочи Караниколов. Той каза, че за кадрови промени ще може да се говори едва след като бъде проверено състоянието на банката. Караниколов добави, че в миналото той самият е работил в трезора, познава "колегите" там и може да работи с тях, но първо трябва да се направи проверката в банката.

Караниколов съобщи още, че от около месец министерството му работи по нов закон за горивата и нефтените продукти, който трябва да е готов до септември. Създаването му беше препоръка на създадената в миналия парламент комисия за изкривяването на пазара на горива. Целта е борбата със сивата икономика в сектора, стана ясно от изказването на министъра. По думите му от сътрудничеството между неговото ведомство и Министерството на финансите в сектор "горива" приходите в бюджета са се увеличили със 100 млн. лв.

Икономическият министър съобщи още, че до две седмици ще бъде публикувана обещаваната отдавна карта за квалификацията на работната сила по региони с цел да се съдейства на инвеститорите. Ще има и данни за наличието на фирми, инфраструктура и научни центрове в различните общини.

Според Караниколов спадът на преките чуждестранни инвестиции от началото на годината ще се навакса. От януари насам са издадени 20 сертификата за "клас" инвестиции на стойност 230 млн. лв., от които се очаква разкриването на 4600 работни места. В процес на сертифицирани са 21 проекта за инвестиции на стойност 830 млн. лв., които обещават да разкрият 2500 работни места. Караниколов коментира, че положителното е, че новите инвестиции са в сферата на производството и високотехнологичния сектор, докато досега преобладаващо са били в сферата на логистиката.