Кървавият атентат в Нетания постави всички на нов кръстопът

Малцина се съмняваха, че след като активист на радикалното движение Хамас се самовзриви в Нетания и превърна първата тържествена вечер от двудневния еврейски празник Пасха в кървава баня, Израел ще се стреми към отмъщение за жертвите, дадени в святата нощ.

Примирието между израелци и палестинци, което американският пратеник за Близкия Изток Антъни Зини се опитва да постигне, изглежда по-далечно от всякога, а бъдещите изблици на насилие - неизбежни.

Имаше обаче и такива, които помислиха, че бомбеният атентат може да предизвика силния шок, необходим за да се сложи най-после край на кръвопролитието.

Непосредствено след нападението гневни израелци обявиха мисията на американския пратеник за безнадеждна. Палестинската власт обаче побърза да осъди атентата, отговорност за който пое ислямското радикално движение Хамас и обеща да вземе мерки. Говорител на американското посолство просто заяви: "Мисията на генерал Зини продължава."

Самоубийственият атентат добави още един елемент на хаос към вече обърканото състояние на нещата, дори и по стандартите на Близкия изток. Само ден по-рано израелският премиер Ариел Шарон фактически попречи на Ясер Арафат да присъства на арабската среща на високо равнище в Бейрут, и палестинският лидер отвърна с гневен отказ да отпътува за форума.

След това срещата на върха, на която Саудитска Арабия трябваше да развие лансираната от нея мирна инициатива, предвиждаща пълна нормализация на отношенията с Израел в замяна на пълното му изтегляне от окупираните територии, изпадна в безпорядък. Две главни фигури на арабската сцена - египетският президент Хосни Мубарак и йорданският крал Абдула, не се появиха, а Сирия блокира прякото излъчване чрез сателитна връзка на речта на Арафат и провокира палестинската делегация да напусне залата. Това направи саудитската инициатива да изглежда твърде слаба. Арафат остана с чувството, че е изоставен, арабите - разделени, а американците, които оказаха натиск арабската среща да протече успешно и настояваха Израел да позволи на Арафат да присъства в Бейрут, се почувстваха провалени от всички.

Точно когато американският президент Буш се опитваше да представи развоя на събитията в най-добра светлина, заявявайки, че администрацията е съсредоточила вниманието си основно върху мисията на генерал Зини, който "постигал добър напредък", бомбата в Нетания избухна.

Празнуването на Пасхата не позволи да се излее целият поток от яростни заплахи и клетви, които обикновено следват толкова мащабно посегателство. Но израелците, които проговориха, не оставиха никакво съмнение, че бомбеният атентат, предшестван от почти ежедневни атаки или осуетени нападения след началото на мисията на Зини преди две седмици, е преминал чертата, отвъд която Израел не може да се сдържа.

"Намерението очевидно е било да се нанесе удар по време на Пасхата, един от най-важните моменти в живота на евреите," каза Емануел Нахшон, говорител на външното ведомство. "Освен това целта е била да се случи по време на арабската среща в Бейрут. Нападението така е имало двойно послание - към Израел и евреите - на омраза, а към арабите - послание на екстремизъм," каза още той.

Бе съобщено, че Шарон се съветва по телефона със свои висши съветници и се очакваше той да свика заседание на кабинета за сигурност през нощта или днес. Възможно е отговорът на Израел да бъде военна операция. Историята на близкоизточния конфликт обаче показва, че понякога най-бруталните моменти се превръщат в повратни точки и има признаци, че това може би е един от тях.

Във всеки случай палестинците огласиха необичайно бързо и рязко изявление по повод на нападението, предупреждавайки, че Палестинската власт няма да бъде снизходителна към фракциите, поели отговорност за него, и ще вземе всички законни мерки, за да изправи извършителите пред правосъдието.

Това подсказва, че Арафат може би е готов да се заеме с Хамас, чието военно крило извърши последния атентат. Предишни обещания на палестинския лидер да ограничи групировката обаче се оказаха мимолетни. Но дори и да действа Арафат едва ли ще успее да възпре израелските ответни мерки. Повечето нападения през последните седмици бяха извършени не от Хамас, а от Бригадите на мъчениците от Ал Акса, издънка на оглавяваното от Арафат движение Ал Фатах. Шарон поддържа позицията, че вината за всички терористични актове, без значение кой ги осъществява, е на Арафат. Сега поне палестинският лидер има претекст да вземе мерки срещу тероризма, без да изглежда, че се огъва пред израелски или американски искания. Той би могъл да твърди, че Хамас и други терористични групировки, действат и срещу арабските интереси.

Палестинците наред с това са по-малко склонни да оказват съпротива на предложенията на генерал Зини. Всъщност причината поради която те се съпротивляват на плановете на американския пратеник, е, че те поставят акцент върху въпросите на сигурността, а не върху политическите преговори. Но в изявлението си след атентата в Нетания палестинската власт потвърди своя ангажимент към мисията на Зини, отбелязвайки, че той е постигнал "осезаем напредък".

Съществува и възможността Вашингтон да даде на Зини по-голяма тежест и влияние. След атентата в Нетания за Буш е още по-необходимо мисията на Зини да успее. Това според експертите изисква доста по-висока степен на ангажираност от страна на самия президент и много по-ясно формулиране на целта, която администрация иска да постигне.

"В миналото липсата на стратегия бе постоянна," каза Збигнев Бжежински, съветник по въпросите на националната сигурност на американския президент Джими Картър. "Сега ситуацията е твърде взривоопасна, за да се поддържа така," каза той.

Неизвестната карта сега изглежда е Израел и неговия отговор на нападението. Във всеки случай Арафат няма да се съгласи на примирие докато той самият е под обстрел или е в ситуация, в която има признаци, че се поддава на натиск.

Шарон от своя страна даде да се разбере, че няма намерение да проявява сдържаност. Премиерът съвсем открито ядоса американците, когато заяви, че не е готов да позволи на Арафат да пътува, и неговото правителство показа, че е склонно да поднови мащабните военни операции в палестинските територии, ако опитът за постигане на примирие пропадне.