Като политическа договореност, бордът може да бъде атакуван и политически

Дали е възможно осъществяването на идеите на проф. Ангелов за пълзящо излизане от валутния борд чрез полуфиксиран валутен курс?

Убеден съм, че подобно излизане не е възможно. То, дори да кажем - не е и позволено в рамките на стратегиите, които се обмислят за присъединяващите страни към Европейския съюз. То не е удачно, нито е решение на въпроса, тъй като в редица страни тази валутна политика е имала неуспех. Това не е трайно решение на нито един въпрос. Изобщо въпросът за излизане от борда или обсъждането на този проблем е един от факторите, които подкопават устоите на България.

На този фон виждате ли някакви рискове пред съществуването на българския валутен борд в един наистина дългосрочен период, до евентуалното влизане на България в еврозонатна и въвеждането на еврото в страната?

Аз не виждам да се се очертали от петгодишната история на паричния съвет и в непосредствената ѝ средносрочна перспектива рискове, които произтичат от самата логика на паричния съвет. Напротив - това е една добре функционираща система, която, колкото и да изглежда странно на много от критиците, позволява достатъчна гъвкавост и достатъчно динамика. Стига, разбира се, ситуацията в реалния сектор и за другите сектори на икономиката да е здравословна. В този смисъл няма вътрешни причини, които да подкопават доверието към паричния съвет.

Външните обстоятелства са фактор, който разбира се, е важен и който в известна степен е неконтролируем от малка страна, каквато е България. Досега България е преживяла в една или друга степен и шока на косовската криза, и шока на повишаването на цените на нефта през 2000 година. Паричният съвет не беше заплашен. Той продължаваше да функционира нормално, продължаваше да генерира стабилност в икономиката. Аз не виждам в близка перспектива кризи, които да са от по-голям мащаб и които евентуално да заплашат стабилността на самия паричен съвет.

Разбира се, паричният съвет е и една политическа конвенция, една политическа договореност, конституция на страната и в този смисъл той винаги може да бъде политически атакуван с различни аргументи, с различни интереси, от една или друга страна. Това вече е извън логиката на икономиката.

Виждате ли в момента никакви опити за политическа атака срещу борда? Или политическа уязвимост на борда?

Не коментирам политическите аспекти на атаката. В момента хората, така наречените експерти, които обичайно са се изказвали срещу борда, се изказват със "силата" на аргумента за Аржентинската криза. Тоест със съпоставка на един случай, на един казус, който е различен от българския. Най-лесното е някой да отговори с обстоятелството, че има успешни бордове, като естонския, като литовския, които са показали дори по-голям, по-висок растеж от българския и да се каже, че на тази основа българският борд също е защитен.

Очаквам в момента всички, които досега са се обаждали против борда, сега да го направят с известно удовлетворение и злорадство от това, което става в Аржентина.

Но според мене истинската поука от Аржентина, от това, което в става в момента, буквално днес и вчера в Аржентина, е по-скоро до какви последици води излизането на страната от паричния съвет. Вие ще видите какви икономически сътресения ще последват от пакета мерки, които вчера бяха приети в Буенос Айрес. И които по никакъв начин няма да направят аржентинската икономика по-управляема, отколкото в годините на паричния съвет.

Историята познава ли безболезнено и безкризисно плавно излизане от валутен борд?

Няма такова нещо. По принцип няма неколониална страна, която да е излизала от паричен съвет. Аржентина е първата. От моя гледна точка излизането от паричния съвет е възможно най-шоковата мярка, както и да е представена като начин за отхлабване на рамките, които поставя паричният съвет. Напротив - това, което се случва в Аржентина в последните 2-3 седмици, това, което има да се случва оттук нататък в Аржентина, показва, че излизането от борд е най-шоковият вариант на икономическата политика. Това до голяма степен - също трябва да се подчертае, в Аржентина се дължи на обстоятелството, че Аржентина нямаше ясна схема за излизане от борда, ясна перспектива за излизане от борда.

Това е точно обратната ситуация на ситуацията в България, в която перспективата на паричната политика и на икономическата политика в по-широк смисъл, е много по-ясна. България има излизане от борда и това е влизането в европейската валутна система.

Интервюто е излъчено по радио "Свободна Европа"