Киев подкрепя разполагане на миротворчески сили на ООН в Запорожката АЕЦ

Украинският ядрен оператор "Енергоатом" подкрепя идеята за разполагане на миротворчески сили на ООН в Запорожката АЕЦ, заяви директорът на държавната компания Петро Котин, цитиран от Франс прес.

Той говори ден след като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) призова за създаване на "зона за сигурност" около най-голямата атомна електроцентрала в Европа, за да бъде предотвратен ядрен инцидент там. В доклада си МААЕ определя ситуацията в Запорожката АЕЦ, която от началото на март е окупирана от руските въоръжени сили, като нетърпима.

"Разполагането на миротворчески контингент и напускането на руските военни може да е един от начините за създаване на зона за сигурност" в централата в югоизточната украинска Запорожка област, каза шефът на "Енергоатом". Той добави, че за целта ще са необходими дипломатически усилия от страна на ООН.

Запорожката АЕЦ е подлагана на обстрел, за който Киев и Москва взаимно се обвиняват.

Миналата седмица атомната централа бе посетена от екип на МААЕ, оглавяван лично от генералния директор на базирания във Виена ядрен регулатор на ООН Рафаел Гроси. Той каза, че Запорожката АЕЦ е понесла щети при обстрелите.

Според експерти основният риск е от прекъсване на електрозахранването на централата. Това може да спре охлаждането на атомните реактори, което на свой ред да доведе до ядрена реакция. Специалистите се опасяват най-вече от инцидент като този в АЕЦ "Фукушима-1", ударена от гигантска вълна цунами след мощното земетресение в Япония на 11 март 2011 г., т. е. от нарушаване на целостта на реактор и изтичане на огромно количество радиация.

На извънредна сесия на Съвета за сигурност генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определи стъпки за създаване на демилитаризирана зона около централата.

Украинският президент Володимир Зеленски приветства призивите на МААЕ за защитна зона за безопасност в Запорожие.

В доклада си ядрената агенция подчертава „изключително стресовите условия“, пред които са изправени 907 украински служители, работещи там под руски военен контрол.

Въпреки това МААЕ внимаваше да не приписва вината на нито една от страните.

В доклада на МААЕ се казва, че е имало руски военни превозни средства, разположени в две турбинни зали и под надлеза, свързващ реакторните блокове, и включва снимка, показваща военни камиони под руски флаг с отличителни знаци Z, паркирани в голяма сграда.

В сряда Путин отрече да има руска военна техника на място в Запорожие.

Отделно ръководителят на агенцията за ядрена сигурност на Украйна каза на пресконференция, че обектът в момента е изключен от електрическата мрежа след обстрел и че Украйна обмисля спирането му от съображения за безопасност.

Докато атомната централа в момента е в състояние да генерира електричеството, от което се нуждае, за да работи със собствените си охладителни системи, ако това спре да е така, тя ще разчита на резервни дизелови генератори.

Генераторите изискват четири резервоара дизел на ден и ще бъде много трудно да се попълнят запасите отвъд фронтовата линия.

Докладът от вторник на МААЕ подробно описва щетите на централата и казва, че въпреки че продължаващият обстрел все още не е предизвикал ядрена авария, той представлява постоянна заплаха за безопасността, която "може да доведе до радиологични последствия с голямо значение за безопасността".

Електростанцията се намира на южния бряг на река Днепър, от другата страна са контролираните от Украйна градове и военни позиции.

Русия поиска разяснения от МААЕ във връзка с доклада ѝ за Запорожката АЕЦ

Русия поиска разяснения от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във връзка с доклада ѝ за състоянието на Запорожката АЕЦ, заяви днес руският външен министър Сергей Лавров, предаде Франс прес.

"Има нужда от даването на допълнителни разяснения, тъй като докладът съдържа известен брой въпросителни (…) Поискахме от генералния директор на МААЕ тези разяснения да бъдат направени", изтъкна Лавров пред информационната агенция Интерфакс.

В доклада си за Запорожката АЕЦ, който бе публикуван вчера, МААЕ поиска създаването на зона за сигурност около атомната електроцентрала, за да бъде избегната ядрена катастрофа.

Запорожката АЕЦ, която е най-голямата атомна електроцентрала в Европа, от март е под контрола на руските сили, а през последните седмици стана обект на обстрел. Москва и Киев взаимно се обвиняват за този обстрел.

Брюксел подготвя нова финансова помощ за Украйна на стойност пет милиарда евро

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи ЕС да предостави финансова помощ от 5 милиарда евро, за да се помогне на Украйна да се справи с последиците от войната, съобщи Франс прес.

Това е втори транш от пакета на стойност до 9 милиарда за 2022 г., предложен на 18 май.

"Днес Комисията предлага допълнителна макрофинансова помощ от 5 милиарда евро за Украйна", обяви тя в Туитър.

Предстои тази помощ, предоставяна под формата на заеми, да бъде одобрена от 27-те страни членки на ЕС. Очаква се тя да бъде обсъдена в петък на среща на финансовите министри в Прага.

На 12 юли двадесет и седемте страни членки на ЕС одобриха отпускането на първия транш от 1 милиард евро в рамките на тази макрофинансова помощ. Тази сума беше изплатена в началото на август. От обещаната максимална сума от девет милиарда, ЕС трябва да предостави „до три милиарда евро“ на Украйна тази година. Тази сума "ще бъде освободена възможно най-скоро", обяви Комисията в прессъобщение в сряда.

Между страните членки на ЕС съществува разделение относно методите за финансиране на тази помощ, което забавя процеса. Макрофинансовата помощ (МФП) е помощ, която ЕС предоставя на съседни държави, изправени пред сериозни проблеми с платежния баланс, в допълнение към помощта от Международния валутен фонд (МВФ).

Киев се нуждае от пет милиарда долара на месец, за да поддържа икономиката на страната, каза украинският финансов министър Сергей Марченко през май.

Деветте милиарда евро от ЕС са част от по-широки международни усилия, ръководени по-специално от САЩ и другите страни от Г-7 и възлизащи общо на 39 милиарда, каза европейски дипломат пред журналисти. Той уточни, че тази сума може да се окаже недостатъчна, защото е изчислена с допускането, че военната операция на Русия в Украйна ще приключи през август.

Путин иска ограничаване на износа на зърно от Украйна за Европа

Руският президент Владимир Путин предложи да се помисли за ограничаване на износа на зърно от Украйна за Европа. Той ще обсъди този въпрос с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, предаде ТАСС, цитирайки изявлението на Путин на днешното пленарното заседание на Източния икономически форум.

Може би трябва да помислим за ограничаване на износа на зърно и други храни по този маршрут (от Украйна за Европа). Определено ще се консултирам с турския президент Ердоган по тази тема. В крайна сметка ние с него изработихме механизма за износ на украинско зърно, каза Путин.

Споразумението за възобновяване на износа на зърно от Украйна беше подписано на 22 юли в Истанбул от представители на воюващите Украйна и на Русия и на посредниците за постигане на договореността – ООН и Турция.

Путин изтъкна още, че почти всичкото зърно, изнесено от Украйна, е отишло в страните от ЕС, а не в най-бедните държави, където са изпратени “само два кораба от 87“.

"Ако изключим Турция като страна посредник, тогава всичкото, почти всичкото зърно, изнасяно от Украйна, се изпраща не в развиващите се и най-бедните страни, а в страните от ЕС“, каза руският президент.

"По Световната продоволствена програма, която предвижда подпомагане на нуждаещи се страни, бяха натоварени само два кораба. Подчертавам: само два от 87. С тях бяха изнесени 60 000 тона храни от два милиона тона. Това са само 3 процента, които бяха изпратени в развиващите се страни", добави руският държавен глава.

Путин: Русия не е нападала никого

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че западните санкции са недалновидни и застрашават целия свят, който, по думите му, се обръща все повече към Азия, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

В реч, произнесена пред участниците в Източния икономически форум в град Владивосток, Путин каза, че Западът е подкопал глобалната икономика с "агресивен" опит да наложи господството си в целия свят. Според него обаче Азиатско-тихоокеанският регион се намира във възход.

Руският държавен глава допълни, че за Запада ще бъде "невъзможно" да изолира Русия и че страната ще се противопостави на опитите да бъде свалена от международната сцена и да бъде натикана в ъгъла. След налагането на санкциите, Русия започна да вижда повече възможности в пазарите на Близкия изток и Иран, каза още Путин.

В речта си той за пореден път заяви, че Русия не е нападала никого, а само е пратила войски да защитят цивилните в Източна Украйна след осемте години война след анексирането на Крим през 2014 г. "Не ние започнахме военни действия, ние се опитахме да ги прекратим", посочи той и добави, че всички действия на Русия целят да помогнат на хората в Донбас. "Това е нашата цел и ние ще я изпълним докрай", зарече се руският президент.

Той призна, че в света и в неговата страна има известна поляризация, но определи това като нещо положително. "Всичко ненужно, вредно, всичко, което ни пречи да вървим напред, ще бъде отхвърлено и ние ще ускорим развитието си, защото развитието може да се основава само върху суверенитета", каза той. Путин изтъкна, че Русия ще пази суверенитета си от опитите на САЩ и техните съюзници да запазят глобалната си доминация и че "светът не може да се основава на диктата на една страна, която се стреми да бъде представител на всемогъщество или нещо повече".

Руският президент се подигра на опитите на Запада да ограничи цените на руския петрол и природен газ, като ги нарече "глупост". Той констатира, че търсенето на тези енергоносители на световните пазари е толкова голямо, че Русия "няма да има никакви проблеми" да ги пласира, тъй като има достатъчно клиенти в Азия.

В речта си пред икономическия форум във Владивосток Владимир Путин се спря и на Нобеловата награда на мир, чийто сълауреат за 2021 г. бе Дмитрий Муратов, главен редактор на вече забранения в Русия вестник "Новая газета". Според него Муратов е награден по политически причини, както е станало преди години и с удостояването на Барак Обама със същото отличие. Путин се усъмни в приноса на Обама за опазването на мира, тъй като според него той е извършил военни операции в някои региони на света.