Китай пред криза на идентичността: Хем комунист, хем капиталист

Миналото лято собствениците на изпълнените с неонова светлина кръчми близо до квартала с посолствата в Пекин решиха, че да предлагат скъпи питиета на чужденците съвсем не е достатъчно. Един от тях каза следното пред Китайската информационна агенция: "Бях зает да печеля пари. Сега разбирам, че човек трябва да има и вяра."

И така Китайската комунистическа партия постави основите на улицата с барове Санлитун.

Такъв е любопитният коктейл, който Китай представлява през 21 век: равни части комунизъм и социализъм с либерален примес на капитализъм, разбити енергично, така че крайният резултат поразява дори добре запознатите с най-многобройната нация в света.

Докато свиква най-голямата си среща, Националния партиен конгрес, на 8 ноември за избиране на новата генерация лидери, Комунистическата партия претърпява, както привържениците ѝ казват, уникално развитие, а някои критици смятат, че това е началото на края. Тези думи са все още една надежда, но това развитие е свързано с много пари.

Преди по-малко от едно поколение, Китай беше толкова сив и обикновен като костюм на Мао, воден от една планирана икономика, която казваше на населението къде да живее, къде да работи, какво и колко да произвежда. Сега градовете кипят от енергията на капитализма: Кей Еф Си (KFC) на площад Тянанмън, Уол-Март (Wal-Mart) в централните градове, просторен магазин на Икеа, препълнен от млади китайски двойки, дошли да купят ...домакински изделия, с имената Онкле или Гнубе.

Чуждите инвестиции са поставили своя отпечатък върху пейзажа. Разрастването е приоритет и затова сградите се строят още преди прахта от разрушените бордеи да е почистена.

Най-високопоставеният комунист в страната, партийният секретар и президент Цзян Цзъмин казва, че предприемачите трябва да поведат Китай към по-богато и по-сигурно бъдеще. За да преодолее тези неизследвани води, Китайската комунистическа партия, наследник на марксистката мантра "Пролетарии от всички страни, съединявайте се" - се бори упорито да остане адекватна на народа, който претендира да представлява.

2 120-те делегати на партията ще се съберат в огромната Голяма зала на народа, в съседство на тази, в която балсамираното тяло на Мао Цзедун все още лежи, за да изберат нови членове на управляващата партия, която твърди, че има 66 милиона членове - само 5% от населението.

Най-значимата задача на конгреса е и най-неясна: очакваното оттегляне на поколението на Цзян и изборът на нов Централен комитет.

Цзян досега е контролирал измененията в Комунистическата партия, като е прокарвал икономическите реформи на предшественика си Дън Сяопин дори още по-настоятелно в посока капитализъм. Както е известно, миналата година той подразни консервативното крило на партията, когато в една от речите си отправи неговата вече известна покана към предприемачите да се присъединят към работническата класа.

Доктрината на Цзян, "Трима представители", може да изглежда мъглява, но това не е задължително недостатък в китайската политика, където неяснотата дава по-голяма свобода на действие на ръководителите. В нея се казва, че за да се построи "социализъм с китайски особености" в един все по-глобален свят, партията трябва да е в крак с времето и да е отворена за нови идеи.

"Партията ни навлезе в нов етап на развитие с цел изграждане на многолико общество, в което хората могат да водят сравнително комфортен живот," заяви наскоро вицепремиерът Вън Цзябао, вероятният наследник на премиера Чжу Жунцзи. "Трябва да се обединяваме по всички възможни начини."

Най-вероятно приемник на Цзян ще бъде вицепрезидентът Ху Цзинтао, често описван като компетентен, но безличен технократ, който не притежава огнената аура нито на Мао, нито на Дън. Това описание може да се използва също и за Цзян, за когото много смятат, че управлява на основата на общи правителствени решения.

Но безличността може да е точно това, което партията търси. Днес в Китай, 13 години след потушените с военни мерки продемократични протести на площад Тянанмън, стабилността - правителствена, пазарна, обществена - е ключова дума.

"Хората се интересуват повече от това да правят пари, а не революции," казва Ван Си, китайски гражданин и преподавател по история в университета Индиана в Пенсилвания.

Правителствените институции са със засилени позиции, а Китай е по-толерантен към личните амбиции, отколкото преди едно поколение. Но реформите заплашват прехраната на много работници,тъй като държавните предприятия, които преди предлагаха постоянна работа, са съкратени, преструктурирани или затворени.

Преселническите вълни нарастват, а отделните работнически протести, макар и не задължително свързани един с друг, са привлекли хиляди съкратени работници, които повтарят до голяма степен едно и също нещо: Върнете ни заплатите и работата!

В същото време, много от младите китайци са по-богати от когато и да било.

Годишният растеж достига 7%. Фабриките и цеховете из цялата страна пускат продукти с маркови имена на милионите западни компании, като превръщат Китай в новата световна производителна сила.

Тесни улици, някога гъмжащи от велосипеди, сега са задръстени от коли, купени от създаващата се средна класа. Някога средната китайска месечна заплата е била около 330 юана (40 щ. д. ). Сега тя е около 3 300 юана (400 щ.д.). Най-успелите бизнесмени в малкия елит на страната изкарват милиони, а китайското население в градовете се нанася в лъскави апартаменти и квартали в предградията.

"Когато бях малък, ядяхме месо веднъж в седмицата. Сега ям всеки ден. На никого не му е мъчно за стария Китай." казва 29-годишен барман в дипломатическия квартал в Пекин, докато поднася горчива бира Бодингтън за 45 юана (5 щ.д.) на един чужденец.

Развитието на революционната партия не е извън прозрението на Мао, който никога не се съревноваваше напълно със съветския модел в изграждането на своя комунизъм - само доколкото можеше да създаде китайска версия и да я наложи върху една огромна и капризна страна.

Но Мао също така ненавиждаше буржоазията. И въпреки че той със сигурност постави основите на днешен Китай, което е и причина портретът му все още да стои на портата Тянанмън, идеята за шест дузини Златни арки в Пекин би могла да причини на великия Кормчия аневризъм.

Партийният апарат, докато агитира нововъведения във всички области, все още си служи с езика на миналото - една амалгама от национализъм, идеология и митингови лозунги, която е странно не на място в ера, когато китайските жени си слагат очна линия на Л'Ореал, а мъжете - боксерки, без значение дали са оригинални или фалшиви.

БТА