Китайската икономика губи ударните темпове на растеж

Ръстът на китайската икономика през 2013 г. е 7.7%, съобщи държавната статистическа агенция на Китай, цитирана от агенция Синхуа. Това са най-лошите показатели на страната от 1999 г. и оправдават мненията за началото на край на китайското икономическо чудо. Световната банка също е сред скептиците – според нейната прогноза ръстът на китайската икономика след година ще се забави до 7.5%.

Отчетеният за миналата година ръст на БВП от 7.7% съвпада с този за 2012 г. и е по-голям от целевия показател, заложен от китайските власти – 7.5%.

Растежът на втората по големина световна икономика се е забавил леко в края на годината в сравнение с този за третото тримесечие (7.8%), но оказва по-голям от очакванията на пазара.

БВП на страната се е увеличил през октомври-декември със 7.7% в сравнение със същия период на миналата година.

Декемврийските статистически данни свидетелстват за известно влошаване на конюнктурата. Ръстът на промишленото производство през декември е 9.7% в сравнение със същия период на миналата година, при 10% през ноември и прогноза за 9.8%.

Анализатори смятат, че икономическата активност може да са понижи отново през тази година, ако Китай още по-настойчиво се опитва да повиши вътрешното потребление за сметка на експорта и инвестициите.

Сред другите въпросителни са успешното провеждане на започналите реформи и борбата на Пекин срещу рисковото кредитиране; ръстът на цените на жилищата и огромните дългове на местните правителства.

"Това е като китайско лекарство – ако не го вземеш сега, може да имаш проблеми в бъдеще, но ако го вземеш сега, не можеш да очакваш да се подмладиш утре", коментира Лу Дженгуей, главен икономист в шанхайска банка, цитиран от Ройтерс.

След 30 години на ударен двуцифрен икономически растеж, който извади милиони китайци от бедността, но и опустоши околната среда, Китай иска да променим подхода чрез възприемане на устойчиво развитие и по-високо качество.

Това означава намаляване на държавната намеса, за да се даде възможност на финансовите пазари да имат по-голямо влияние при разпределянето на ресурси, както и насърчаване на вътрешното потребление за сметка на инвестициите и износа.