Климатът се променя, причините са много, твърдят учени

Дали причина за катастрофалните валежи в Европа е глобалното затопляне или директна връзка между климат и време не може да се направи - по този въпрос учените са на различни становища.

Още след силните валежи във френските Алпи на 16 юли се чуха все повече гласове на специалисти, които приписват екстремните метеорологични явления не на случайността, а на увеличаващият се парников ефект, който предизвиква промени в глобалния климат. Техните статистики показват, че по-високата средногодишна температура по света влияе върху земната атмосфера. Увеличава се количеството вода, което се изпарява над океаните. Над Централна Европа все по-често се сблъскват много горещи и относително студени въздушни слоеве. Последицата са бури с много силни валежи.

"Изобщо няма никакво съмнение, че е налице промяна на световния климат", твърди директорът на института за климатични изследвания в Потсдам. За последното столетие средногодишната температура на земята се е повишила с 0,9 градуса C , количеството на въглеродния двуокис в атмосферата за същия период се е увеличило с 30%.

Според друга група специалисти обаче, едно отделно бедствие, какъвто е случаят с настоящите наводнения в Централна и Западна Европа, не може да се представя като директна последица от тези промени. Само статистически анализ на честотата на валежите и бурите може да направи връзката между климат и време. Логиката на тези специалисти тече в обратна посока - човекът е отговорен за глобалното затопляне; промяната на климата оттук нататък не може да бъде спряна. При това наводненията не са последица само от променения климат, а и от променения ландшафт - коригирането на речните корита, например.

Катастрофални метеорологични явления е имало в Европа и преди - през 1342 година наводнения разрушават мостовете по целия континент; през 1954 година в Розенхайм за един ден падат 260 мм. дъжд.

Големите колебания са типични за европейския климат според германски експерти.

През последните 1000 години не е имало нито един отрязък от време, който да може да се определи като "нормален" и в който да няма крайности, пише в книгата си "История на климата на Централна Европа" германският професор Глазер. В Германия до сега не е забелязвана тенденция за повече валежи през лятото. Деветдесетте години са определяни от метеоролозите дори като твърде сушави.

Климатът в Европа се определя от влажните атлантически въздушни маси и континенталните въздушни потоци, които са много студени през зимата и много топли през лятото. От пространствената циркулация всяка година зависи кои въздушни маси ще попаднат в Централна Европа. Поради това метеоролозите откриват друга тенденция в европейския климат - за рязко колебание в годишните времена - особено горещи лета и меки зими.

Експертите твърдят, че деветдесетте години са най-горещото десетилетие на века. На трето място по измерени високи температури е 1934 година, а само шест години след това са измерени най-ниските температури за века- през 1940 година. Като цяло има тенденция за покачване на средните стойности на годишните температури. Затоплянето от последните 100 години е свързано с особено студена фаза от края на 19 век.

По германския печат