Климатичните политики трябва да преодоляват енергийната бедност

На първо място в енергийната и климатичната политика трябва да се поставят уязвимите потребители и всички решения да са обвързани с преодоляването на енергийната бедност в рамките на една по-широка стратегия за икономическо развитие. Това коментираха български и чужди анализатори по време на международна онлайн конференция за устойчивото възстановяване и дългосрочна декарбонизация в Югоизточна Европа, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Според негов доклад България трябва да обърне сериозно внимание на един от най-големите структурни рискове пред енергийната сигурност на страната - енергийната бедност. Децентрализацията на енергийната система и включването на уязвимите потребители като активни участници в прехода може да бъде сред основните фактори за намаляването на енергийната бедност, смятат неговите автори.

Те смятат, че постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. е възможно в Югоизточна Европа, но трябва по-добра синхронизация на Националните планове за възстановяване и устойчивост на страните в региона с други финансови инструменти на ЕС като Фонда за справедлив преход и оперативните програми.

Тези комбинирани финансови ресурси трябва да бъдат по-добре използвани за преодоляване на множество рискове за енергийната сигурност и за отключване на енергийния преход на България, Гърция, Румъния и Унгария, посочват от ЦИД.

Пътят към декарбонизацията на българската икономика започва с бързото изваждане от експлоатация на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния сектор, развитието на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия, и ускорената електрификация на сградите, промишлеността и транспорта. Инвестиционните приоритети на страната трябва да се пренасочат от големите инфраструктурни проекти към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и насърчаване на малките и средни предприятия, енергийните общности и екопредприемачите. В това отношение грубите антипазарни политики, като въвеждането на мораториум върху цените на електроенергията, са стъпка в грешната посока, посочиха експертите от ЦИД по време на онлайн конференцията.

Изкуственото замразяване на енергийните цени в крайна сметка струва много повече на обществото, коментира д-р Ласло Сабо, директор на Регионалния център за изследване на енергийната политика, Будапеща. Според него най-изгодният начин за декарбонизация е чрез масираното въвеждане на ВЕИ централи в електроенергийния микс.

Д-р Сабо смята, че в тази насока българското правителство трябва да има по-амбициозни мерки за декарбонизация и да затвори въглищните си централи преди 2030 г.; да изгради устойчива мрежа, която да поеме ръста на възобновяемите енергийни източници , да премахне правните и административни бариери пред децентрализацията на системата, както и да насърчи иновативните технологии за намаляване на въглеродния отпечатък в транспорта, индустрията и сградите.

Проф. Димитри Лалас, старши съветник, FACETS, Атина.изтъкна, че декарбонизацията в Югоизточна Европа няма алтернатива, въпросът е колко бързо и по какъв начин ще я постигнем.