Коалицията на Буш срещу Саддам бавно набира скорост

Президентът на САЩ Джордж Буш обещава да поведе "широка коалиция" срещу Ирак.

За разлика от обединението от 31 страни, което неговият баща събра за войната в Персийския залив, той събира коалицията си бавно и в нея липсват важни играчи.

България предложи летище. Румъния гарантира въздушни бази и право на достъп до въздушното ѝ пространство за американските самолети. Катар модернизира въздушната си база Ал Удейд и позволи на Пентагона да установи там команден център и да разположи предварително оборудването за цяла бронирана бригада.

Макар засега съставът да изглежда незначителен, експерти прогнозират, че това няма да остане така задълго.

След като Конгресът с внушително мнозинство разреши на Буш да предприеме военен удар, ако е необходимо, за да разоръжи Ирак и да премахне президента Саддам Хюсеин, и Съветът за сигурност на ООН, и ослушващите се потенциални кандидат-членове на коалицията ще влязат в правия път, твърди Бил Тейлър, бивш директор на програмата за проучвания на националната сигурност в Уест пойнт.

"Който познава нашата демокрация, е наясно, че позициите на президента укрепнаха решително след благословията на Конгреса. Буш е още едва в началото на пътя и му е много по-трудно, отколкото за баща му, но той ще успее", прогнозира Тейлър.

Големите играчи, които още се спотайват на резервната скамейка - Саудитска Арабия, Египет, Турция, Гърция, Канада и други, със сигурност ще се включат, ако и когато Буш обещае, че ще хвърли цялата сила на американската армия, за да унищожи Саддам и оръжейната му програма, смята Иво Даалдер, бивш съветник в Съвета за национална сигурност при президента Бил Клинтън.

"Никой не иска да остане настрана от сигурна победа", обясни той.

Месеци наред конгресмени от двете партии, включително ключови фигури от Републиканската партия, публично се тревожеха от едностранната, според тях ,стратегия на Белия дом. Впоследствие президентът подчерта, че целта му е групово усилие на САЩ и "много техни приятели".

"Намерението ми е да събера голяма коалиция от страни, разбиращи заплахата, която представлява Саддам Хюсеин. Много страни споделят нашата решимост да се опълчим срещу тази заплаха. Ние не сме сами", заяви Буш.

Притиснати да посочат имена, Буш и помощниците му казаха само, че времето ще покаже. Не кой да е, а Канада показа, че ще трябва доста убеждаване.

Само ден преди Буш да заговори за голяма коалиция, Канада застана на различно мнение със САЩ за свалянето на Саддам и заяви, че още не е решила дали ще участва в евентуална офанзива, ръководена от САЩ.

По времето на операция Пустинна буря Канада изпрати два бойни и един снабдителен кораб в Персийския залив, а канадските самолети участваха в бомбардировките наравно с авиацията на САЩ, Великобритания, Саудитска Арабия, Кувейт, Франция, Италия, Бахрейн и Катар.

Иракското нашествие в Кувейт, незабавно заклеймено от Съвета за сигурност, направи изграждането на коалиция лесна работа за първия президент Буш.

В крайна сметка 31 страни помагаха на САЩ да отблъснат Саддам. Освен САЩ, най-големите военни контингенти изпратиха Великобритания, Саудитска Арабия, Египет, Сирия и Франция. Турция блокира иракските войски, като разположи около 100 000 войници по своята граница с Ирак. Германия и Япония с формално вързани ръце да участват в нападателни действия, предоставиха милиарди долари за покриване на военните разходи.

Този път съюзниците на САЩ казаха на сегашния президент, че искат доказателства за способността на Саддам да предприеме ядрена атака. И повечето, начело с Франция, настояват за благословията на ООН.

Германският канцлер Герхард Шрьодер бе преизбран, защото отказа да последва Буш във война срещу Ирак. При сегашното състояние на икономиката си, Япония не може да плаща чужди сметки.

Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност, се пазари за гаранции, че няма да се загуби 7-те милиарда долара, които ѝ дължи Ирак. Турция иска обещания, че Ирак ще се запази цял, в случай че кюрдите, които контролират северен Ирак, поискат независима държава и започнат да подстрекават бунтовниците на турска територия.

Дори във Великобритания, където премиерът Тони Блеър взе страната на Буш и обвини Саддам за нелегални ороъжейни програми, парламентът се заинати, а от Даунинг стрийт отговарят уклончиво на въпроса дали британски войски отново ще погнат Саддам.

"Въпросът е хипотетичен", отговарят те.

Малобройните съюзници, които вече предложиха почти безусловна подкрепа на Буш, са страни като България и Румъния, които се стремят към членство в НАТО и горят от желание да демонстрират усърдие.

Австралия твърдо подкрепя Буш, независимо как ще постъпи в крайна сметка ООН. Полша, Испания и Италия също предложиха морална подкрепа, макар и не изрични обещание за войски или други материална помощ.

Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд често намеква за по-голям брой на неофициалните обещания.

"Що се отнася до военния аспект, активни действия не се предприемат още, поне публично", коментира Даалдер. "Ще имаме широка коалиция, ако получим резолюция на Съвета за сигурност, ако сериозно се постараем да я приложим и ако Саддам не я изпълни". прогнозира той.

По БТА