Коалицията на Симеон Втори е конкурент на здравия разум

Какво представлява коалицията "Национално движение Симеон Втори" за ОДС? Дълго време този въпрос беше оставен без категоричен политически отговор.

Продължителното мълчание и липса на официална позиция позволиха към избирателите и симпатизантите на Обединените демократични сили да бъдат адресирани едновременно няколко противоречиви послания.

"ОДС и Симеон Втори са естествени съюзници". Това твърдение, изразявано от Стефан Софиянски, сякаш по-скоро бе ориентирано към спомените за една стара антикомунистическа емоция отпреди единайсет години, отколкото построено върху сериозен анализ за сходства и разлики между двете формации.

"Симеон Втори няма място до ОДС". Категоричността на подобно разсъждение, произнесено от БЗНС - Народен съюз бе също толкова емоционална, само че в основата ѝ бяха откровените антимонархически настроения сред земеделците.

"Симеон Втори е реалност, която трябва да се посрещне спокойно и изчаквателно, докато не оповести истинските си намерения". Подобен подход на лидери на СДС имаше известни основания до момента, докато резултатите от всички социологически допитвания на най-различни агенции не се обединиха в един и същи извод - обществената подкрепа за Симеон Втори е малко по-голяма от подкрепата, декларирана за ОДС и за социалистическата коалиция "За България", взети заедно. Симеон Втори ще бъде първа политическа сила на предстоящите избори и във времето до тяхното провеждане шансове за обрат практически няма, заявиха социолозите.

Последната национална конференция на СДС роди ново понятие, с което ОДС формулира разбирането си за коалицията на Симеон Втори. То бе произнесено от лидера на СДС Иван Костов. Според неговите думи "коалицията "Национално движение - Симеон Втори" е основен електорален конкурент на ОДС". Очевидно е, че нетрадиционната за българските реалности формула е била търсена в рамките на опит за неконфронтационно разграничаване на ОДС от Симеон Втори. Разграничаване, което да не подразни колебаещите се за кого да гласуват, но и по-ясно да обозначи в представите на хората, че ОДС и коалицията на Симеон са различни субекти.

Точно ли е понятието "електорален конкурент", с което лидерът на СДС Иван Костов определи коалицията на Симеон Втори? За да се отговори на такъв въпрос, е необходимо да се анализира израза "електорален конкурент". Най-общо той означава конкуренция за един и същи електорат. За да има, обаче, конкуренция, е важно допълнително да се изяснят основни политически характеристики.
Избирателите гласуват в подкрепа на една или друга формация, водени от своите интереси. Интересът не е емоция. Интересът е прагматизъм.
Подкрепа се дава за онези партии, чиито послания могат да бъдат разпознати като най - адекватни на интересите на избирателите. Ако подкрепата за ОДС е подкрепа за водена и доказана политика, то за да има конкуренция за същия електорат, посланията на конкурентната формация би следвало да са от същия политически произход, но с претенции за по-добра реализация на очакванията. Например - ако ОДС доказа, че изповядва европейски и евроатлантически принципи и цели, то коалицията на Симеон Втори, насочена към електората на ОДС като конкурент да го привлече на своя страна, би трябвало да казва - ние също изповядваме европейски и евроатлантически принципи, само че ще постигнем резултатите по-бързо и по-добре. И би трябвало да следва отговор "как".

Проблемът, обаче, е в това, че коалицията на Симеон Втори нищо не казва.
Тя не само не отговаря на въпроса "как", но спестява и отговорите на въпросите "какво" и "накъде". Коалицията на Симеон определено разчита на неяснотите.
Но ако формация, която пробива с неясноти, е "електорален конкурент"на осъществилите пълен и конкретен управленски мандат ОДС, тогава или проблемите опират до начина, по който избирателите осмислят своите интереси и разпознават тяхната реализация, или понятието "електорален конкурент" е неточно и дори опасно. Това понятие може да се окаже опасно, тъй като неволно внушава сходства на целите между ОДС и Симеон, без да има основания да се предполага такова сходство поради липсата на ясни ориентири около новата коалиция.

Какво означават данните от социологическите проучвания? Най-напред те показват, че коалицията на Симеон Втори не атакува само електората на ОДС, но и електората на лявата коалиция "За България". Интересите на избирателите на ОДС и на избирателите на коалиция "За България" са обособени в два противоположни полюса. Гласоподавателите на ОДС не са гласоподаватели на левицата - и обратно. Резултатите от проучванията, обаче, открояват една непозната досега поляризация в българския политически живот. От едната страна на везната е коалицията на Симеон. А от другата - сбора на общата подкрепа за основните опоненти ОДС и лявата коалиция "За България". Изводът, който може да бъде направен, не произтича от реалностите на предстоящите парламентарни избори. Той не произтича от тях, тъй като съотношението Симеон - / ОДС плюс "За България"/ не е резултат от оценка на прагматични и ясни послания. Това съотношение по-скоро е функция от опита на Симеон Втори да се представи като алтернатива на сегашната политическа система и технология за правене на политика, отколкото на способности еднакво успешно да бъдат атакувани и избирателите на ОДС, и левите избиратели.

Защо са неудовлетворени от сегашната политическа система и от сегашната политическа технология и избиратели на ОДС, и леви избиратели? Емоция ли е подкрепата за Симеон, или тя също има своя логика? Най-силната логика в политиката е онази, която се ражда вторично - за да прикрие липсата на логика, а не произтича от логиката на интересите. Мнозина от хората, които декларират подкрепа за Симеон, обясняват мотивите си така - БСП се провали два пъти във властта. ОДС управлява пълен мандат, но ние се чувстваме бедни. Искаме да дадем шанс на нещо ново като Симеон. На репликата, че Симеон не отправя ясни послания, тези хора отговарят - а ОДС и БСП като отправяха ясни послания, успяха ли да ни помогнат с нещо? Неразбиваема логика. Неразбиваема не защото не може да бъде оборена. Тя е неразбиваема, защото изисква дълги обяснения - външни на усещанията на тези хора. Обяснения, които не допълват лични разбирания, а се конфронтират с лични разочарования.

Ако Симеон е конкурент на нещо, това не е електората на ОДС. Не е и електората на левицата. Симеон Втори е конкурент на липсата на нормален обществен дебат не само през последните четири, а и през всичките единайсет години на прехода. Симеон Втори е конкурент на изградени представи от миналото, но не и за очаквания към бъдещето. Симеон Втори е конкурент на нежеланието на основните политически сили да си признават взаимно правото на израстване и узряване, правото на отговорност пред България и на авторитет, независимо от изповядваните идейни принципи. Пропорцията "Симеон срещу останалите" е изкуствена пропорция. Тя не отразява солидност на предпочитанията. Тя отразява болка. Но когато се прави избор за бъдещето, в основата му не трябва да лежи болка от миналото. Нито болка от днешния ден. В основата му трябва да бъде здравият разум как искаме да изглежда България утре, а не каква сме я усетили вчера или днес. Здравият разум на избирателите е неотделим от разпознаването на ясни политически послания и на търсенето на отговорност тогава, когато последиците се разминават с посланията. Симеон Втори не отправя послания. Той мълчи. По този начин неговата коалиция не позволява, а пречи на разума да направи своя избор. Коалицията на Симеон Втори не е ничий електорален конкурент. Тя е конкурент на здравия разум.