Кога омразата към американците може да се превърне в уважение

Едно от нещата, които ние американците най-сетне проумяхме след 11 септември, бе колко много ни мразят по света.

Където и да отидете - от Аржентина до Япония, от Русия до Сенегал, се натъквате на огромен брой хора, които ръмжат срещу Америка, задето се е самоназначила за световен полицай, разхищава световните петролни запаси или подкопава глобалните договори и институции. Обвинявяват ни, че заразяваме невинните народни маси с Биг Мак, Майкрософт Уиндоус и Джулия Робъртс. /Представяте ли си, какви престъпления?!/

Дори в съюзнически страни като Южна Корея винаги е тлеел дълбок гняв сред обикновените хора срещу т.нар. американска арогантност, високомерие и извиване на ръце.

Всеки път, когато минавам през централния площад пред кметството в Сеул, си спомням за 1987 година и демонстрацията, при която радикални студенти изгориха на клада американското знаме. Тълпата от над 100 000 студенти гръмогласно и одобрително ревеше. И всичко това на земята, напоена с американска кръв през Корейската война!.

Подобен антиамериканизъм е извор на тероризъм в някои страни, предимно близкооизточни, и усложнява живота ни и външната ни политика по цял свят. Много чужденци си представят американците като тълпи от непохватни надзиратели, които тъпчат света, стиснали го за гушата, докато в същото време хленчат : "И защо хората вече не ни обичат ?"

Във всеки случай, по-добрият въпрос е: "Как можем да поправим това?".

Тъкмо тук е уместен корейският опит. Докато антиамериканизмът се засилва в много части на света, в Южна Корея той намалява и някогашният опасен подмолен поток от гняв е секнал. Според мен има няколко поуки, които биха могли да ни бъдат от полза, ако се приложат в отношенията със Саудитска Арабия, Египет и други страни. За да ги обсъдя, се опитах да издиря един стар познайник - кореец, който благодарение на мен попадна в затвора през 1987 година. Тогава той бе виден студентски лидер, а аз го посочих, че е хвалил изгарянето на американското знаме и обвинявал Вашингтон за разделянето на Корейския полуостров. Заради моята статия го хвърлиха в затвора за шест месеца.

За щастие той не запази лоши чувства. Стана по-умерен, навлезе в политиката и започна да издава електроннен вестник в Сеул. Но не успях да го намеря, когато се върнах в Корея и вместо това запитах Томас Хабърд, посланик на САЩ в Сеул, за упадъка на антиамериканизма .

"Антипатията спадна, откакто САЩ вече не се възприемат като опора на потисническия военен режим в Корея. Това е типичен пример как демократичните тенденции неутрализират омразата и гнева", каза той.

Първата поука от Корея е просто значението на връзките с обществеността и дипломацията. Американските посолства по традиция се справят зле с пропагандирането на гледището на САЩ сред чуждестранната общественост. Няма достатъчно посланици, които да владеят местния език и редовно да се явяват по телевизията, за да обясняват на говорим арабски, корейски или китайски език американската позиция по темите, които интересуват хората.

През последните месеци администрацията на Буш най-сетне отдели по-голямо внимание на тази "публична дипломация", дори нае специалистката по рекламата Шарлът Биърс да оглави кампанията за популяризиране на американската политика сред чужденците.

Друга поука е, че Вашингтон трябва да наблегне на отношенията с целите страни, а не само с режимите, които временно ги управляват. В Саудитска Арабия рискуваме да повторим грешката от Корея и да допуснем да ни възприемат като поддръжници на управниците срещу народа. Като пример за разликата между двете може да послужи фактът, че единствената страна в региона, където проамериканизмът е най-осезаем на улицата, е тъкмо тази, с която са най-лоши официалните ни отношения - Иран.

Третата поука от Корея е, че нас най ни бива в насърчаването на демокрацията - дори когато става дума за правото да се гори американското знаме. Когато корейците можаха да излеят гнева си в края на 80-те и началото на 90-те години, те изпуснаха парата и антиамериканизмът се стопи. Накратко казано, може би за нас ще е най-добре, ако радикалните религиозни водачи в Саудитска Арабия и Пакистан останат свободни да ни клеймят на воля.

О, и да не забравя! Накрая все пак успях да издиря корейския си приятел, някогашният студент-радикал и яростен антиамериканец. Оказа се, че заминал на шестмесечена научна програма... в Денвър!

По БТА