"Кога ще поставим Альоша на мястото му?" Русия използва паметниците за влияние

"Паметниците на съветската армия се използват като "мека сила", "мек" инструмент за въздействие от страна на руската държава", коментира преподавателят в университета "Мария Склодовска-Кюри" в полския град Люблин Камен Рикев пред БНР.

Той е от Русе и е преподавател по история на балканските литератури и култури, автор е на публикации в областта на полско-българските културни връзки, балканистиката и българската литературна класика, преводач е на десетки полски творци.

Преди време регионалният вестник "Утро" публикува негов текст, в който авторът задава въпрос "Кога ще поставим Альоша на мястото му?", визирайки Паметника на Альоша в дунавския град, с който завършва главната улица "Александровска" и започва Паркът на младежта, посочва БНР в репортаж по темата.

На това ключово за Русе място се издига фигурата на съветски войник, който държи шмайзер в дясната си ръка и съветско знаме в лявата. Голям, величествен и незаобиколим. Паметникът е по-голям от монументите на Васил Левски, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Елиас Канети.

Според Рикев "Альоша боде очите не само като русенски градски ориентир" и е "тумор в центъра на града".

Според него паметникът от гледна точка на историческата справедливост е "грандиозно недоразумение и неговото място не е в центъра на града".

Преподавателят смята, че смесваме памет и почит.

"Неща, които заслужават памет, но в никакъв случай не заслужават прослава, почит, могат да намерят свой уютен дом. Дали това ще бъде обособено място в парк или междуквартална зона, дали ще бъдат покрайнините на града, винаги с вкус може да се аранжира едно пространство на стари символи, на изоставени причудливи монументи, отломки, остатъци от гербове, куриозни табели, които да формират алтернативен кът, който да помогне на хората да видят частица от своята история. Това е памет, това е история, но аз роптая срещу една манипулация, която нагло ни се налага."

Не бива да забравяме и унищожаваме това наследство, но не бива тази памет да я свързваме с фалшива почит, посочи Камен Рикев в интервю за БНР.

Фронтално на паметника е изписан следният текст: "На братските съветски войни-освободители. Вечна признателност от русенските трудещи се", а отзад е разположена фразата на Георги Димитров: "Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество."

Рикев е категоричен, че подобни паметници "нямат нищо общо нито с българското русофилство, нито с историческата правда".

Засега дебати за премахването на Альоша от централната част на града няма.

Монументите на Ленин и Георги Димитров в Русе бяха премахнати почти веднага след падането на комунистическия режим. Альоша остана, въпреки че многократно е заливан с боя и са му добавяни надписи с различни послания в знак на протест срещу политиката на Русия.

В района около Русе се намира и единственият паметник на Ленин в България - този в село Новград. Бил атракция за селото, чието ТКЗС носело името на вожда.

От години и в София е актуален дебатът за бъдещето на Паметника на съветската армия. 

По-рано тази седмица Естония обяви, че ще премахне паметници от съветската епоха от обществени места в страната.

Министър-председателят Кая Калас обяасни, че решението е взето поради опасността от обществени безредици след нахлуването на Русия в Украйна.

"Като символи на репресиите и съветската окупация те се превърнаха в източник на нарастващо социално напрежение. Няма да позволим на Русия да използва миналото, за да смущава мира в Естония", посочи Калас.