Когато ЕС отваря очи

"Срамно, неразбираемо, изключително сериозно решение" - така беше окачествено в Брюксел ветото, наложено от Рим върху проекта за обща европейска заповед за арест. Поведението на Берлускони развърза езиците на италианските партньори, останали дотогава дискретно предпазливи.

Откакто през юни "Напред, Италия" се върна на власт в Рим, нито един европейски лидер не се осмели да постави в изолация съоснователката на Европейския съюз. Белгийският външен министър Луи Мишел остана самотен в искането си ЕС да санкционира Берлускони, ако той се съюзи с "фашиста" Умберто Боси по същия начин, както Виена беше наказана, след като консерваторите се коалираха в началото на 2000 г. с крайната десница на Йорг Хайдер.

Тогава никой не последва Мишел в сравнението му, първо защото Северната лига, колкото и ксенофобски и популистки език да използваше, в идеологическо отношение нямаше нищо общо с Партията на свободата на Хайдер, която не се колебае да се обявява за наследничка на нацизма. Освен това санкциите срещу Австрия оставиха прекалено болезнени следи. Затова вместо да сатанизира новата италианска десница, ЕС предпочете да заложи на приемствеността. В края на краищата краткият престой на Берлускони във властта през 1994 г. "не доведе до земетресение в Брюксел", по израза на евродипломат. Легендарното еврофилство на Италия изглеждаше гаранция за това. А назначаването на безспорния Ренато Руджеро за външен министър успокои допълнително партньорите на Рим. Руджеро изигра отлично ролята си на пожарникар, като успя да запази неопетнен образа на Италия при всеки гаф на министър-председателя си.

На два пъти обаче Берлускони отиде прекалено далече. Изхвърлянето му с превъзходството на западната цивилизация над исляма след атентатите от 11 септември и упоритото му натрапване в групата на трите големи страни, засегнати от войната в Афганистан /Великобритания, Франция и Германия/ му донесоха много критики. За сметка на това Италия си запази пълния суверенитет във вътрешните работи и нито едно европейско правителство не осъди новия закон, приет в началото на октомври, насочен срещу сътрудничеството между италиански и чуждестранни прокурори. Поведението на европейците беше също така резервирано и спрямо данъчната амнистия, предоставена на незаконно изнесените в чужбина капитали. Всичко това естествено е политически и морално осъдимо, но не поставя под съмнение самите основи на Европейския съюз. Борбата срещу данъчните измами и корупцията още не са част от основните права.

Случаят с европейската заповед за арест се изроди в изпробване на силите, защото ЕС не можеше да позволи на Берлускони да провали създаването на общо пространство на вътрешна сигурност само няколко дни преди срещата в Лакен. Този път "Берлускони предизвика сериозна криза между себе си и Европа", като изнесе навън собствената си борба срещу правосъдието, призна миналата седмица в Брюксел министър, пожелал анонимност. Тази криза поне отвори очите на европейските му партньори за съществуващото разцепление между полуострова и останалата част от ЕС. В един от последните броеве на Кориере Дела Сера беше поместена уводна статия с драматичното заглавие "Господин премиер, бъдете добър да промените поведението си. Не изолирайте Италия от Европа."

Има опасност раздразнението на партньорите на Рим да бъде все по-трудно сдържано, тъй като се задаат и други теми, по които може да възникнат търкания. Така например Италия все още не желае да се ангажира с военнотранспротния самолет Еърбъс А 400 М с мотива, че САЩ предлагат по-евтин самолет. "Това е логика на търговец на килими. В случая става дума за независимостта на Евросъюза от САЩ. Очевидно, Берлускони не го разбира", казва ядосан същият дипломат.

След двучасови преговори с Берлускони белгийският премиер Верхофстат можеше наистина да заяви, че "Италия винаги е тласкала напред европейската идея и интеграцията". Истината обаче дойде по-скоро от устата на италианския министър по европейските въпроси Роко Бутильоне, който обясни в понеделник във вестник Република как страната му трябва да скъса с "безплодния и фасаден европеизъм", за да "стане по-агресивна в защитата на националните си интереси, подобно на всички останали европейски страни".

По БТА