Когато трус удари, как гарата изчезва

Тази история започва с едно земетресение. И завършва с една нова и неработеща сграда. Някъде по средата на историята изчезва една гара. В резултат днес хората, пътуващи с влак, си купуват билети от фургонче, а през зимата мръзнат под набързо скалъпени навеси.

Тази история е скандална и обидна за гражданите, но не повече от много други, с които сме навикнали. Тя е показателна за средата, в която живеем. В този смисъл е обикновена, но си заслужава да бъде разказана.

Когато трус удари

Рано сутринта на 22 май 2012 г. Перник е разтърсен от земетресение с магнитуд 5.8 по Рихтер. За щастие, жертви няма, но материалните щети не са малки. Срината със земята е една от парните кули на местния ТЕЦ. Появяват се слухове за пукнатини в стената на яз. "Студена". Множество частни имоти са повредени – кой повече, кой по-малко. Вторичните трусове поддържат уплахата и напрежението в продължение на седмици. Ще минат месеци преди хората да започнат да се успокояват.

Сред пострадалите постройки е и малката жп гара в кв. "Даскалово". Дотогава едноетажната сграда се ползва активно. След труса обаче е решено, че е опасна и експлоатацията ѝ се спира. Естествено, ремонт не започва веднага, защото това е администрацията, а всички знаят, че подготвянето на един документ отнема седмици, ако не и месеци. Когато все пак започва някакво раздвижване, идва и премахването.

Как гарата изчезва

Повредената от труса сграда е масивна, но стара. Изградена е по системата гредоред и тухли, а в основата си има и камъни. Собственост е на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Зданието е бракувано три месеца след земетресението през 2012 г. Горе-долу по това време започва и аварийното му премахване. Така касата за билети е изнесена в малко фургонче, а за пътниците са изградени метални навеси, покрити с поликарбонат. Запазена и лепната върху фургона е табелката от старата сграда.

Старата сграда на на жп-спирката през 2009 г. Снимка: Mapio.net

НКЖИ е собственик на сградата, но не и на терена, върху който е построена. Той е на община Перник. Очевидно местната власт никога не е имала намерение да направи постъпки за изграждане на нова и удобна жп спирка. Вместо това година след земетресението кметството учредява право на строеж в полза на частна фирма на същия терен. От това печели малко над 20 хил. лв.

Строежът започва и завършва. Сградата обаче така и не започва да функционира. И към днешна дата, макар да изглежда, че строителните дейности са приключили, тя е обградена с предпазни мрежи и няма достъп до нея. Всъщност е въведена в експлоатация още през 2018 г. Но си стои затворена.

И ситуацията днес. Снимка: Mediapool

Ние нищо не знаем

Макар че са сред главните действащи лица в тази история, от община Перник избраха да не дадат почти никаква информация. Оттам заявиха например в отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация, че нямат абсолютно никакви данни за разрушаването на старата масивна сграда и малко остана да кажат, че едва ли не още си е там. Формалното основание, разбира се, е ясно – сградата не е тяхна и затова не са длъжни да знаят.

Имотът обаче е. Но от общината не дадоха адекватно обяснение защо на мястото на гарата е изникнал търговски обект, а пътниците са набутани под навесите. Заявиха само, че решението е взето от общинския съвет през 2013 г. За правото на строеж новият собственик на сградата е платил 21 697 лв.

Фирмата-фантом

Търговската сграда, изникнала на мястото на гарата, е собственост на пернишката фирма "Вален-Трейд". Това дружество е трудно за откриване. Няма сайт, нито пък някъде в интернет може да се намери телефон за контакт. В Търговския регистър също не е посочен такъв. Справка в публичните регистри сочи, че тази фирма е правоприемник на друга, съществувала по-рано. Прехвърлянето е станало през 2011 г. В досието на по-старото дружество има телефон за връзка, но на него отговаря човек, който твърди, че "Вален-Трейд" е на негов познат, с когото нямал връзка и доколкото знае – фирмата не работи.

Последният годишен финансов отчет, който "Вален-Трейд" е подала, е за 2016 г. В този документ е посочен телефон на управителя Даниела Стратиева, но при опит да бъде набран се чува съобщение, че номерът е грешен или непълен. За последно през 2015 г. фирмата е декларирала, че осигурява трима души. В края на същата година вече не е имала персонал.

Толкова ви се полага

Макар и малка, жп спирка "Даскалово" всъщност е важна. Ползва се непрекъснато, а на ден през нея минават вероятно няколко хиляди души. Повечето – работещи в София перничани, но също и ученици, и студенти. Дали е правен анализ на пътникопотока преди да се вземе решение за премахване на старата сграда, е загадка. Mediapool зададе и този въпрос на НКЖИ, но оттам разказаха, че до премахването се е стигнало заради щетите от земния трус.

Че поставените на мястото на гарата паянтови навеси не са най-доброто и удобно решение, е ясно за всички. Но май че е единственото, благодарение на действията на институциите. Имотът с новата сграда и част от земята около него са общински. За НКЖИ остава един малък отрязък земя съвсем близо до жп линията, т.е. на практика само перонът и още два-три метра. Именно там са сложени металните навеси и фургончето за билети, както и още едно – за кафе и закуски.

"Изградените навеси са предвидени за ползване при лоши атмосферни условия на преминаващия пътникопоток. Същите са недостатъчни, но предвид недобрата видимост за приближаващи композиции, опасност от злополуки и нормативните изисквания не е възможно да се изградят още такива", пише в отговора на НКЖИ.

А посочените изисквания задължават всички съоръжения по гарата, включително и навесите, да са на поне три метра от оста на коловоза. В момента на навесите на "Даскалово" са на точно такова разстояние. Т.е. мърдане няма. Парчето земя, върху което са сложени, е дадено за управление на НКЖИ, но е малко. А съседното е общинско, където частната фирма е построила нова сграда, която стои неизползваема.

Иначе казано – на пътниците толкова им се полага. Те са свободни да мръзнат в чакане на влака колкото си искат. Или да ги вали дъжд на перона. То сега и без това сме в пандемия – кой ти стои на затворено с много хора?

Нищо скандално

Тази история е толкова е обикновена, че чак е скучна. И е съвсем мила, родна, всекидневно-битова. Малка част от хаоса, в който сме свикнали да живеем и в който се чувстваме добре. Уютно, като под навес през зимата.