Когато всичко в Ирак приключи, кой ще вземе петрола?

Водената от САЩ кампания за сваляне от власт на иракския президент Саддам Хюсеин може да разкрие истинска златна мина за американските петролни компании, които от дълго време нямат достъп до Ирак. Смяната на Саддам може да провали петролните сделки между Багдад и Русия, Франция и други страни, както и да пренареди световния пазар на петрол, смятат представители на индустрията и иракски опозиционни водачи.

Въпреки че високопоставени членове от екипа на американския президент Джордж Буш твърдят, че не са се занимавали подробно с въпроси, включващи Ирак и петрола, американски и чужди петролни компании вече започнаха маневри, за да извоюват дял от огромните иракски залежи /доказано количество - 112 милиарда барела суров петрол/, втори по големина в света след тези на Саудитска Арабия.

Значението на иракския петрол го превърна в една от най-важните разменни монети на американското правителство в преговорите със Съвета за сигурност на ООН и европейските съюзници на САЩ за подкрепа на призива на Буш за по-твърда политика на международната общност към Саддам. Всичките пет постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай имат крупни петролни компании, които залагат много при смяна на властта в Багдад.

"Нещата са доста ясни," каза Джеймс Улси, бивш директор на ЦРУ и един от водещите привърженици на идеята Саддам да бъде свален от власт със сила. "Франция и Русия имат петролни компании и интереси в Ирак. Трябва да им се каже, че ако помогнат начело на Ирак да застане свястно правителство, ние ще направим всичко възможно новото иракско правителство и американските компании да работят тясно с тях." Улси обаче предупреди, че ако Русия и Франция решат да подкрепят Саддам, ще бъде трудно или почти невъзможно новото иракско правителство да бъде убедено да работи с тях.

Всъщност самите изгледи за ново иракско правителство разпалиха тревогите на неамериканските петролни компании, че могат да бъдат отстранени от САЩ при експлоатацията на иракските залежи, тъй като почти със сигурност Америка ще бъде най-влиятелната чужда сила в Ирак след падането на Саддам. Представители на много чужди петролни концерни се срещнаха с лидери на иракската опозиция, за да проучат намеренията им и да си осигурят дял в иракския петролен пазар.

След Войната в Персийския залив през 1991 г. компании от над 12 страни, включително Франция, Русия, Китай, Индия, Италия, Виетнам и Алжир постигнаха или се опитаха да постигнат принципни споразумения за експлоатация на иракските петролни залежи, за търсенето на нови находища или за модернизацията на добивните мощности. Повечето от споразуменията сега са спрени до вдигане на санкциите на ООН срещу Ирак.

Представители на иракската опозиция обаче дадоха да се разбере в интервюта миналата седмица, че няма да се чувстват обвързани с никое от тези споразумения.

"Със сигурност ще преразгледаме тези споразумения," каза Фейсал Караголи, петролен инженер, който ръководи лондонското бюро на Иракския национален конгрес /ИНК/, организация, обединяваща няколко иракски опозиционни групи, подкрепяни от САЩ. "Петролната ни политика трябва да се определя от иракско правителство, избрано от народа."

Ахмед Шалаби, лидер на ИНК, стигна дори по-далече, заявявайки, че подкрепя създаването на оглавен от САЩ петролен консорциум, който да разработва иракските петролни залежи. Състоянието на петролните находища се е влошило след повече от десетилетие на санкции. Американските компании ще вложат големи инвестиции в иракския петрол, обясни Шалаби.

ИНК обаче обяви, че не е приел официална позиция по структурата на иракската петролна индустрия в случай на смяна на режима.

Докато кампанията на американското правителство срещу Саддам предоставя широки възможности пред мултинационалните петролни гиганти, тя поставя и сериозни рискове и неизвестности пред световния пазар на петрол, смятат анализатори на петролната индустрия.

Достъпът до иракския петрол и печалбите от него ще зависят от характера и намеренията на едно ново правителство. Например това дали Ирак ще остане член на Организацията на страните-износителки на петрол /ОПЕК/ или ще се стреми към независима роля, свободен от квотите на картела, ще въздейства върху цените на петрола и потока на инвестиции към конкуренти като Русия, Венецуела и Ангола.

Докато руските петролни компании като Лукойл имат голям финансов интерес да разработват иракските зарежи, ниските цени в резултат на излизането на големи количества иракски петрол на световните пазари биха попречели на усилията на руското правителство да привлече чужди инвестиции за собствените петролни ресурси. Ниските световни цени на петрола могат да превърнат скъпите начинания за разработване на сибирския петрол много по-непривлекателни.

Буш и вицепрезидентът Дик Чейни са работили в петролния бизнес и имат трайни връзки с индустрията. Но въпреки цялата шумотевица около бъдещето на иракския петрол, американското правителство, свръхзаето с военно планиране и доказване на заплахата от режима на Саддам, не е разгледало въпроса по същина, казват американски служители.

Групата за бъдещето на Ирак, работен екип, създаден в Държавния департамент, не е включила петрола в списъка от въпроси, които трябва да бъдат обсъдени, каза говорител на Департамента миналата седмица. Представител на Съвета за национална сигурност отказа да коментира дали въпросът за петрола е бил обсъден по време на консултациите за Ирак, които Буш проведе през последните няколко седмици с руския си колега Владимир Путин и със западни лидери.

В петък делегация на Държавния департамент завърши тридневна визита в Москва във връзка с иракската криза. В началото на октомври американски и руски представители ще организират среща на високо равнище по енергийните въпроси в Хюстън. Очаква се на нея да присъстват над 100 руски и американски енергийни компании.

По БТА