Кой даде мандат на Надежда за обединение с Антоан Николов?

През последните месеци лидерът на СДС Надежда Михайлова продъни ушите на всички, говорейки за принципност, проветряване, битка с клиентелизма. Едновременно с това тя отказваше каквото и да е сътрудничество или обединение с други десни формации, производни на СДС, а цялата енергия на сините в парламента бе впрегната в отрицание на НДСВ и общи вотове и акции с БСП.

До този момент политическите органи на СДС не са вземали каквото и да е решение по отношение на т.нар. дясно обединение, а не е известно и този въпрос въобще да е поставян на обсъждане. Дори когато СДС вече беше в губеща позиция за местните избори в София, след като първият син кандидат - кмет бе оттеглен, СДС отхвърли категорично идеята на Филип Димитров партията да не търси нов кандидат, а да подкрепи досегашния кмет и лидер на ССД Стефан Софиянски.

Надежда Михайлова обаче внезапно и радикално обърна "коалиционния" курс на партията, обявявайки на пресконференцията в нощта на изборната си загуба в София, че СДС влиза в съюз с коалиция "Гергьовден - БЗНС-Народен съюз - Демократическа партия" предвождана от Любен Дилов - син, който се класира четвърти на кметските избори в столицата. Във вторник новият съюз бе "валидизиран" чрез подписването на "рамково споразумение за съвместни действия в Столичния общински съвет" - акт, който Дилов - син нарича "икономическа коалиция" между двете формации.

По този начин Надежда Михайлова е на път за два - три дни да приключи с "дясното обединение" и да сложи край на дискусията, чийто старт формално така и не беше даден.

Ясно е, че политическата подкрепа на СДС за Софиянски все още не означава "коалиция" или "обединение", макар че самият Софиянски - който отдавна се бори за това - вече "присъедини" общинските съветници на ССД към тези на СДС и коалицията на Дилов в новия СОС и заяви, че те са толкова, колкото имаше ОДС на местните избори през 1999 г.

Подкрепата, която СДС декларира в полза на Стефан Софиянски срещу кандидата на левицата Стоян Александров, е нещо, което се разбираше по условие. Макар че много хора в СДС не смятат, че "предателят" Софиянски трябва да получи рамо от сините в битката си за трети мандат, е ясно, че ако СДС не даде тази подкрепа, той ще зачеркне собствените си декларации, че основният политически противник е БСП. Затова и този въпрос едва ли трябва да бъде коментиран.

По-важното е обаче с какъв мандат разполага лидерът на СДС Надежда Михайлова, за да влиза в съглашения с която и да е политическа формация и да подписва споразумения за съвместни действия. Освен това, елементарният морал изисква лидерът на загубила политическа сила, чиято позиция в партията не е сигурна, да се въздържа от всякакви действия и ангажименти, които биха поставили пред свършен факт едно бъдещо ръководство.

Може би тук е мястото да припомним, че най- безпринципното явление в изборната нощ беше изявлението на Надежда Михайлова, че не смята да се оттегля от лидерския пост, въпреки загубата на изборите. Национален съвет, а не висшият форум на партията - Национална конференция, трябвало, ако реши, да постави въпроса с нейното лидерство. Михайлова пак повтори, че имала подкрепата на Националния съвет за водената от нея политика, която най - често се описва като изчистване от клиентелизма, принципност и прозрачност.

Тази подкрепа Михайлова получи от немай къде, като се държа с партията и с избирателите като терорист със заложници, когато през лятото оттегли Орешарски от предизборната надпревара заради "нерегламентирана среща" с видния хазартен бос Васил Божков, шеф на клуб "Възраждане". Националният съвет беше изправен пред избора или да предизвика криза в председателството, ако не одобри действията на Михайлова, или да не рискува местните избори, одобрявайки действията ѝ.

Както е известно, "нерегламентираната" среща на Орешарски с Божков бе организирана от шефа на Столичния общински съвет Антоан Николов и самият Николов присъства на нея. Антоан, бивша дясна ръка на Евгений Бакърджиев и известен като един от най-сериозните източници на корупция и клиентелизъм в СОС, бе сред двигателите в кампанията на първия кандидат - кмет на СДС. След като Надежда оттегли Орешарски, Антоан "възмутен" напусна СДС. По същия повод си тръгнаха и гравитиращите около него доверени хора на лидерката Петър Стоянович (шеф на тогавашния предизборен щаб) и Мирослав Боршош ( бивш лидер на младежкото СДС).

За кратко се създаде впечатление, че Надежда Михайлова вече спазва някакви принципи, когато от проектолистата на СДС в София бяха извадени протежетата на Антоан Николов.

Но едва дочакала изборната нощ, Надежда отново хвърли СДС в обятията на Антоан Николов, обявявайки коалиция с политическата групировка на Дилов - син, представляваща интересите на Антоан Николов в тези избори.

Много интересно би било Михайлова да обясни с какво" клиентелизмът" на Софиянски (срещу когото толкова скачаха в СДС) е по - различен от този на Гергьовден - симпатичната бунтарска партия, която само за три -четири месеца престой във властта (в митниците!) при управлението на НДСВ успя да се впише текущата далавера на Самоковеца и други фамозни мутри.

Самият Дилов обяви Стоянович и Боршош за "архитекти" на обединението между СДС и коалицията на Гергьовден.

Всеки нормален човек би си задал въпроса, ако до този момент СДС отказваше каквито и да е актове на обединение в дясно, какво наложи толкова скоростно да стъкми първото обединение в изборната нощ, когато на всичкото отгоре то вече беше ненужно на СДС.

А на базата на какви принципи се обяви това единодействие с Гергьовден? На практика Надежда Михайлова излъга избирателите, давайки знак, че скъсва с клиентелизма, че не стои зад далаверите на Антоан Николов и небезизвестната фирма "Общински имоти", чийто шеф Тошко Добрев е втори в листата на Дилов, Мозер и Праматарски.

Няма съмнение, че една от най-важните задачи на СДС след тези избори е задаването на параметри на бъдеща коалиционна политика, макар че нищо не пречеше те вече да бъдат изработени. Но преди всичко, за да може да говори за каквито и да е коалиции, самият СДС трябва да постулира наново своята политика, позиции и послания.

Защото през последните две години СДС се превърна в партия без собствена физиономия, без характер, без послания. Снимките и медийните изяви на Надежда Михайлова станаха заместител на дълбоките реформи и прословутото "проветряване", от което се нуждаеше партията, а нестихващите слухове за "втори център" на управлението в СДС, дирижиран от Иван Костов, бяха единственото подобие на новина за някакъв вътрешнопартиен живот.

Ако в сегашния си вид - нереформиран и подкопаван от вътрешни интриги и сплетни - СДС тръгне да се коалира с когото и да било, той наистина ще се впише прекрасно в прозренията на вицепремиера Пламен Панайотов, обяснявайки политически феномени с "реколтата от череши и круши".