Кой е следващият?

Половин година след като разгневени араби започнаха да се опълчват на своите диктатори и набързо свалиха от власт тези в Тунис и Египет, чувство на разочарование и несигурност изглежда забави стремителността на надеждата за промяна. След като либийците въстанаха, последвани от йеменци, бахрейнци и сирийци, стремителността спря. Монарсите от страните в Персийския залив останаха непоклатими.

Раздразненото шиитско мнозинство в Бахрейн бе напъхано обратно в дупката си с груба саудитска ръка. Либийският Муамар Кадафи се противопостави на бомбардировките на НАТО. Сирийският президент Башар Асад, по всеобщо мнение, ще продължи жестоко да потиска недоволството. А йеменският президент Али Абдула Салех, известен с умението си "да танцува върху змийските глави", може да продължи да си играе с фракциите и племената още дълго време.

Дотук. Салех отлетя за съседна Саудитска Арабия, след като бе ранен в нападение и изглежда малко вероятно да се върне. На полковник Кадафи и на Асад им пари под краката както никога досега. Всеобщото мнение се променя. Стремителността към промяна в целия регион може да се възвръща. Арабската пролет може все пак да прерасне в лято.

Но това не предвещава хармония. Йемен е страната с най-слабо управление в арабския свят. Не е ясно какво или кой ще дойде там след това. Саудитците, начело на Съвета за сътрудничество в Персийския залив , на три пъти почти убедиха Салех да предаде властта в рамките на един месец на вицепрезидента, който след още два месеца да организира избори.

Тъй като саудитците могат да прекъснат тръбата, подаваща кислород, до болничното му легло, те със сигурност могат да му кажат да подпише договор за собствената си политическа гибел. Останки от стария режим обаче, водени от сина му, който командва Републиканската гвардия, може да продължат да се сражават. И дори те също да си заминат, най-бедната страна в арабския свят ще бъде изправена пред трудни предизвикателства.

Племенната лоялност в Йемен далеч превъзхожда, често пъти буквално, онези, които се стремят да изградят демокрация и граждански институции. Северният клан на хусите е извън обсега на централното правителство. Югът може да се опита да се отцепи. А йеменският навик да се дъвчат листата "кат" - лек стимулант, който не допринася за трезво мислене и динамизъм, продължава да е все така разпространен.

Западните правителства са съгласни, че борбата с бедността - ограмотяване и осигуряване на здравеопазване, например - е най-добрият начин да се изгради страната. Но такива благородни цели не могат да бъдат постигнати насред гражданска война.

Междувременно Западът трябва да разчита основно на богатите и влиятелни саудитци да постигнат сделка, с която официалната опозиция и представители на уличните демонстранти - между които няма съгласие - да убедят останките от администрацията на Салех да приеме свободни избори.

Съюзник в неловко положение

Тук обаче има още една загадка. Западът се нуждае от сътрудничеството на Саудитска Арабия, за да внесе макар и малко мир в Йемен и да се справи с много други изпитания в арабския свят. Кралството може да направи повече от всяка друга страна, за да определи цената на петрола на световния пазар. Тя е важен съюзник в борбата срещу жестокия ислямистки екстремизъм. Тя е против ядрените амбиции на Иран. Нейната щедрост държи тихи размирните граждани в Залива и ще бъде нужна, за да се стабилизират пропукващите се икономики на Египет, Тунис и Либия.

Въпреки това самите саудитци са проблем. На фона на жадуващите навсякъде араби за демокрация или поне за по-голяма роля в управляването на живота им, застаряващите принцове на Саудитска Арабия са изправени пред криза на наследяването, презират правата на жените, намигат на корупцията, поощряват силите на религиозна нетърпимост и мачкат своите собствени и съседни демократи.

Западът иска от тях да бъдат решението за региона, но трябва също така честно да им каже, че не могат задълго да се съпротивляват на вятъра на реформата, както се опита да направи тяхното злочесто, неоплакано, бивше протеже Салех.

По БТА